— Намерил си ръкопис на „Диатесарон“? — възкликнах. — На какъв език?
— Двуезичен е. От едната страна е на сирски, а от другата е на старогръцки.
Изумих се.
— Това може би е оригиналният текст.
„Диатесарон“ бил написан на един от тези два езика и после бил преведен на другия толкова бързо, че днес никой не знае кой е бил първият.
— За жалост — продължи Уго, — аз не мога да разчета добре нито един от двата езика. Но отец Симон ми каза, че ти можеш. Затова се питам дали не би ми помогнал…
— Разбира се. Имаш ли снимки?
— Алекс, книгата… Не е лесно да бъде снимана. Намерих я на място, където не би трябвало изобщо да търся, затова не мога да ти я донеса. Трябва да заведа теб при книгата.
— Не разбирам.
Той се размърда неспокойно.
— Отец Симон е единственият друг човек, на когото съм разказал за това. Ако се разчуе, ще изгубя работата си. Брат ти ме увери, че умееш да пазиш тайна, така ли е?
Бих обещал на Уго всичко, само и само да зърна тази книга. Откакто завърших семинарията, преподавам евангелията и първият принцип в моята професия е, че само няколко древни ръкописа са дали на света целия текст на евангелията. Животът на Исус Христос, какъвто е познат на повечето съвременни християни, обединява няколко текста, леко различни един от друг, смайващо древни, скрепени в обединен вариант от съвременни учени, които дори сега продължават да внасят промени въз основа на нови открития. Тъй като е съставен по същия начин, чрез обединяване на по-древни текстове, „Диатесарон“ можеше да ни покаже евангелията във вида, в който са съществували през първи век, много преди съставянето дори на най-древните пълни ръкописи, достигнали до нас. Можеше да добави нови факти към вече известните ни за живота на Исус и да ни накара да поставим под въпрос други факти, които сме мислели за сигурни.
— Мога да дойда в Турция още следващата седмица — отговорих. — И по-рано, ако трябва.
Сърцето ми се разтуптя. Беше юни, щях да преподавам отново чак наесен. Имах достатъчно пари в спестовната си сметка за два самолетни билета. С Петрос можехме да отседнем при Симон.
Но Уго се намръщи.
— Опасявам се, че не ме разбра — каза той. — Не те моля да дойдеш с мен в Турция, отче. Книгата е тук.
6.
Докато излизам след Симон от столовата и отново се качвам към апартамента на Лео, в главата ми се върти една-единствена мисъл: плащаницата е тук. Погребалното платно на Исус Христос е между тези стени. Дали вече не е заключено в някоя от масивните колони на „Свети Петър“. Може би скоро новината ще се разчуе.
Пристигането на плащаницата придава ново значение на изложбата на Уго. Документите на камиона са подписани от архиепископ Но̀вак, което означава, че Йоан Павел е наредил преместването ѝ. След радиовъглеродния анализ Църквата цели шестнайсет години не направи нито едно официално изявление относно свещения саван. И най-неочаквано положението, изглежда, ще се промени. Размишленията ми относно смъртта на Уго и нахлуването в апартамента ми поемат в нова посока. Питам се дали не се е опитвал да ми каже точно това в имейла си. Че е успял да докара плащаницата тук, но се е натъкнал на някакъв проблем.
Изникна нещо. Спешно.
Християнските реликви са в състояние да извадят на повърхността всякакви скрити чувства. Миналата година по Коледа с Петрос гледахме по телевизията репортаж за шумна разправия между свещеници и монаси във Витлеем за дреболия като това коя страна на църквата „Рождество Христово“ им е позволено да метат. По-рано през годината се наложи да поставят въоръжена охрана на международно съвещание във връзка с плащаницата, а свещеникът, който се грижеше за нея, избяга от заседателната зала заради яростната реакция на някои присъстващи срещу решението повърхността на платното да бъде леко почистена. Ако се разчуеше, че плащаницата е била преместена, повечето хора в Торино несъмнено щяха да изпаднат в трепетно вълнение от новината, че Уго възнамерява да докаже автентичността ѝ и да я почете, но малобройна група вероятно щеше да реагира различно. Единственото друго нападение в Кастел Гандолфо, което помня, беше предизвикано от странни религиозни халюцинации: когато бях десетгодишен, един душевноболен човек се опита да нападне Йоан Павел в градините, преди римската полиция да го погне по шосето обратно към Рим, а той да се отбранява с брадва. В джобовете му намериха бележки с несвързани бълнувания за божествено подражание.