Ала в такива нощи чакането е като болка, която кънти в безбрежна пустота. Мона беше стеснителна, въздържана и мрачна. У нея отекваше някаква моя неувереност относно собствената ми същност и причината да съществувам, след като родителите ми вече имаха Симон Не ѝ обръщах много внимание, докато бяхме още деца, защото бях с две години по-голям от нея. Но пък и тя беше прекалено свенлива, за да я забелязва човек. За което вероятно допринасяше фактът, че е момиче, отраснало между стените на Ватикана. На снимките в апартамента на родителите ѝ се виждаше ведро кръглолико дете, което става все по-привлекателно с всяка следваща година. На десет бе невзрачна: тъмна рошава коса, воднисти зелени очи, дебели бузки. На тринайсет вече се беше променила — ясно беше, че един ден ще стане хубавица. На петнайсет — тогава аз се готвех да замина за колежа — метаморфозата вече започваше. И тя го знаеше: през следващите три години експериментираше с нови прически и с грима. Сякаш надничаше отвъд зидовете в Рим и наблюдаваше как изглеждат съвременните жени. Снимките на родителите ѝ са старателно изрязани, но самата Мона веднъж ми показа дълбоките деколтета и късите поли, които въпреки това се виждаха на някои от тях. Разказа ми за тайните си посещения в Рим, за да си купи високи обувки или бижута, по време на които беше установила, че подсвиркванията и подвикванията не са насочени към другите жени.
Нерядко съм се чудил дали в живота ѝ няма някаква травма, за която не ми е казала. Има една-единствена снимка на Мона от обучението ѝ за медицинска сестра, на която тя е много слаба и очите ѝ са хлътнали. Обясни ми, че работата я връхлетяла като шок след спокойствието в гимназията. Винаги съм смятал, че така ме моли да не любопитствам. Не бях първият ѝ мъж, но въпреки това първата ни брачна нощ мина неловко. Бях подценил психологическото бреме от това да се любиш с мъж, който се готви да стане свещеник. Привикнал с компанията на други мъже, аз никога не съм се срамувал от голотата, нито съм се притеснявал да се разхождам полуоблечен у дома. Мислех, че когато Мона види обикновения човек под расото, това ще премахне тайнствеността, с която е обгърнато то. Но мина почти седмица, преди да консумираме брака си. След няколко дни на фалстарт вече започвах да се притеснявам, че ще се любим машинално и плахо.
Не беше така. След като изчерпа защитните си сили, тя стана нетърпелива. Устните ми кървяха там, където ме бе хапала. От извърнатите погледи на съседите разбирах, че са оскърбени от звуците, които чуват отгоре. Двамата жадно очаквахме нощната си среща. В дисциплинирания ни живот това беше възможност за свобода и наслади.
Дисциплиниран живот. Ето кое трябваше да ме притеснява. Някои наши съседи имаха известни опасения относно свещеник със съпруга. Мона болезнено усещаше неодобрението им. Всяка поява в обществото ни сблъскваше с нови проблеми. Събиранията на свещениците са предназначени за целомъдрените ергени, обградени от други целомъдрени ергени. Свещениците пият и се хранят заедно, играят футбол и пушат пури заедно, посещават музеи и обикалят археологически забележителности заедно. Да доведеш жена на свещеническо сборище е жесток гаф. Но ако отказваш покани, защото имаш съпруга, със сигурност ще престанеш да ги получаваш. С Мона се договорихме аз да посещавам известен брой социални прояви просто за да остана в списъка на поканените. Насърчавах я през тези вечери да гостува на свои приятели в Рим или да се вижда с други съпруги на ватикански служители. Ала след време тя започна да прекарва вечерите сама.
Несправедливо е да обвинявам културата в нашата страна. Можехме да живеем извън тези стени, в апартамент в Рим, собственост на Църквата. Със сигурност не си правехме илюзии какво влече след себе си животът във Ватикана. Само че помежду ни имаше една голяма разлика, която открих едва след като се оженихме: моите родители бяха мъртви, а нейните се преструваха, че не са.
Господин и госпожа Фалчери живееха на съседната улица, в жилищна сграда, близо до казармата на жандармерията. Те подкрепяха брака ни и не се оплакаха, когато Мона напусна Римокатолическата църква, за да се присъедини към Гръко-католическата. Но преди да се оженим и да приключат преструвките, не знаех колко нещастна е майката на Мона. Баща ѝ беше радиотехник във Ватикана, допуснал да се ожени за жена, която не уважава. Госпожа Фалчери беше прилична готвачка с деликатно чувство за хумор, чиито недостатъци не ми станаха ясни веднага. Едва по-късно Мона ми обясни, че баща ѝ е от голямо семейство и искал много деца. Майка ѝ за малко не умряла при раждането ѝ и лекарите открили някакво увреждане в утробата ѝ, поради което следваща бременност криела опасности. Когато ни гостуваха, двамата идваха поотделно. Мона не изгаряше от желание да вижда баща си. Но след посещенията на обичната си майка съпругата ми рухваше.