— Какво искаш да кажеш?
— Мисля, че знаеш — отговаря ми той по-сухо.
— Казал си им къде живея?
— Алекс, виж…
— Можеха да убият сина ми!
— Мен щяха да убият! — крясва Майкъл.
— Значи си допуснал да намерят Симон? Дори си им казал къде да го търсят?
— Друг път. Вече знаеха за брат ти. Докопаха се до Ногара тъкмо заради неговите пътувания през уикендите.
Гади ми се. Логиката на разговора ми става по-ясна. Има причина Майкъл да ми звънне отново, след като затвори. Чувства се виновен. Той беше съобщил за отсъствията на Симон от работа. Той беше създал документалната следа, която всеки би могъл да проследи.
— Не намесвай Симон — казвам, опитвайки се да запазя спокойствие. Татко винаги твърдеше, че Майкъл е склонен към емоционални изблици. — Той просто помагаше на Уго.
На него явно изобщо не му хрумва, че може и сам да си е навлякъл тази беля на главата. Издавайки Симон, е станал изходен пункт за всеки, който се опитва да намери Уго.
— Помагал на Ногара ли? — изревава Майкъл. — Това ли ти каза Симон, че прави? — Изсмива се подигравателно. — Адски го бива тоя човек. Чака го светло бъдеще. Алекс, брат ти те лъже. Лъже всички. Върти си свои игрички, поканил е някои от източните си приятели в Италия на изложбата за плащаницата.
Шокиран съм.
— Не е вярно. Защо говориш така, за бога?
— Виж — дрезгаво казва Майкъл и се прокашля, — казах повече, отколкото исках. Поговори с брат си. Накарай го да ти отговори на някои въпроси.
Прекалено разстроен съм, за да отвърна.
— И пази сина си — добавя Майкъл. — Имам чувството, че тези хора няма да се откажат, докато не получат каквото искат.
— Добре, благодаря — казвам му. — Благодаря, че се обади.
— Дааа. Е, имаш номера ми, нали?
— Имам го.
— Ако Симон ти каже нещо, прати ми един ред. И на мен ми се полагат някои отговори. Нищо не казвам.
— И знаеш ли… Обади ми се, ако имаш нужда от нещо. Явно наистина е убеден, че на Симон не може да му се има доверие.
— Майкъл, ще се оправим.
— Да, и аз така се надявам — отговаря той.
11.
Първото, което Лео ми казва, когато се връщам в хотела, е:
— Вуйчо ти не се шегува. — Посочва ми към вратата. — Изпратиха и втори човек за охрана освен Мартели.
В коридора двамата полицаи разговарят с монахинята от рецепцията. Излизам навън.
— Какво има?
— Нищо — отговаря Мартели — Това е агент Фонтана. Той ще поеме нощната смяна. Монахинята обаче ме измерва с поглед от глава до пети и казва:
— Отче, не можем да допуснем всеки от гостите ни да води по двама бодигардове. Тук сте в безопасност и без тях.
— Положението ми е различно от това на другите гости — отговарям.
— Осведомена съм и сме взели всички необходими мерки.
Не знам как да отговаря, но Мартели знае.
— Обсъдете въпроса с началника, сестро. Ние оставаме до второ нареждане.
Когато се връщам в стаята, Лео забързано прибира съдовете, които е донесъл.
— София току-що ми изпрати есемес. След час сме на преглед в болницата. Как мина разговорът ти?
— Добре.
— Искаш ли да го обсъдим?
Ще ми се, но обещах на Майкъл.
— В момента не.
— Тогава ще дойда утре сутринта. Ако ти трябва нещо преди това, звънни.
Благодаря му, пускам резето, след като си тръгва, прекосявам спалнята и сядам до Петрос.
Той спи, целият пламнал. Челото му е розово, бретонът му е потъмнял от пот. Устните му са раздалечени в стегнат овал и цялата му енергия е насочена към това да диша. Изтощен е. Подценил съм колко тежко му се отразява всичко.
Замислям се над онова, което ми каза Майкъл по телефона: че нападателите му са били свещеници. Струва ми се абсурдно. Насилието от страна на представители на духовенството винаги е било насочено срещу представители на други вероизповедания. Сбиването във Витлеем миналата година по Коледа беше между арменците и гърците. Католическите свещеници в Турция и преди са ставали жертва на жестокост, но винаги от страна на мюсюлманите.
От друга страна, католиците много по-безпрепятствено биха преминали през охраната тук и в Кастел Гандолфо. Много по-незабелязано биха влезли и в моята сграда. Например торинските свещеници може да са забелязали, че плащаницата е преместена от параклиса си, и да търсят обяснение. Най-показателното нещо, което спомена Майкъл, беше, че свещениците, които го нападнали, търсели сведения за изложбата на Уго, защото твърдели, че той крие нещо. Има един прост начин да изключа този вариант — изследователският дневник на Уго.