Това беше първото посещение на папа в родината ни от тринайсет века насам, но сънародниците ни не изгаряха от желание да го посрещнат. Почти всички гърци са православни, а Йоан Павел искаше да сложи край на разкола между нашите църкви. Симон замина да види това с очите си. Омразата е неразбираема за брат ми. От баща ни той наследи един почти протестантски имунитет към присъдата на историята. Православните обвиняват католиците, че ги оскърбяват във всяка война — от кръстоносните походи до Втората световна война. Обвиняват католиците, че ги подмамват да напуснат Църквата на прадедите си в името на нов хибриден католицизъм. Дори самото съществуване на източните католици е провокация в очите на някои православни, а Симон въпреки това не можеше да проумее защо собственият му брат, гръко-католически свещеник, не иска да отпътува заедно с него за Атина.
Неприятностите изпревариха Симон. Когато се разчуло, че Йоан Павел ще кацне на елинска земя, камбаните на гръцките православни манастири забили погребално. Стотици вярващи излезли на улицата в знак на протест, понесли лозунги АРХИЕРЕТИК и РИМСКО ДЯВОЛСКО ИЗЧАДИЕ. Вестниците публикували материали за икони, които заплакали с кървави сълзи. Обявен бил ден на национален траур. Симон се беше договорил да нощува у свещеника на някогашната католическа църква на баща ми, но когато пристигнал, заварил вратата напръскана със спрей. Твърдеше, че полицията отказвала да помогне. Брат ми най-сетне бе открил онеправданите, които беше роден да брани.
Същата нощ малка група православни консерватори нахлули в църквата и прекъснали службата. Допуснали огромната грешка да съблекат расото на свещеника и да стъпчат антиминса — осветеното парче плат, което превръща обикновена маса в олтар.
Брат ми е двуметров мъж. Усещането му за дълг към слабите и безпомощните се подсилва от съзнанието, че е по-едър и по-силен от околните. Симон смътно си спомня как избутал един православен от църквата в опит да спаси гръко-католическия свещеник. Православният твърдял, че Симон го съборил на земята. Според гръцката полиция счупил ръката му.
Арестували Симон. Наложи се новият му работодател — Държавният секретариат на Светия престол — да преговаря да го освободят и върнат в Рим. Затова Симон така и не видял с очите си как се отнесли към Йоан Павел със същата враждебност.
Гръцките православни свещеници се постарали да унижат Йоан Павел. Той не възроптал. Те го оскърбявали. Той не се отбранявал. Настоявали да се извини за греховете на католиците отпреди векове. И Йоан Павел се извинил от името на един милиард вярващи и на безчет мъртви католици. Православните така се смаяли, че се съгласили да направят нещо, което дотогава отказвали — да се молят редом с него.
Винаги съм се надявал поведението на Йоан Павел в Атина да е било урок за Симон. Поредната поука, низпослана от небето. И вярно, оттогава Симон се промени. Повтарям си това отново и отново, докато шофирам на юг от Рим към окото на бурята.
В далечината се появява Кастел Гандолфо: продълговат хълм над чудата прерия от игрища за голф и автокъщи за употребявани коли. Преди две хиляди години тук се намирала императорската арена. Папите прекарват лятото в тази местност само от няколко века, но това е достатъчно тя да бъде официално причислена към държавата ни.
Докато заобикалям възвишението, забелязвам полицейска кола в подножието му — италиански карабинери от участъка, близо до границата, пушат заедно една цигара, докато бурята вилнее. Само че там, където отивам, италианските закони не важат. В проливния дъжд няма и следа от ватиканската жандармерия и благодарение на отсъствието ѝ стягането в гърдите ми се отпуска.
Паркирам фиата си, където склонът потъва в езерото Албано, и преди да изляза на дъжда, набирам номер на мобилния си. На петото позвъняване се обажда пресипнал глас:
— Ало?
— Малкия Гуидо? — питам.
Той изсумтява:
— Кой е?
— Алекс Андреу.
Гуидо Канали е мой съученик, син на механика на ватиканската турбина. В държава, където единствената квалификация за повечето служби е кръвната връзка с човек, който вече е на служба в нея, Гуидо не успя да си намери по-хубава работа от това да рие тор в папската мандра на върха на този хълм. Винаги гледа да изкрънка подаяние. И макар да не е случайно, че пътищата ни вече не се пресичат, сега аз се нуждая от помощта му.