Не бяха направени никакви публични изявления относно „Диатесарон“, защото Уго много разпалено агитираше да бъде така. Ала четирийсет и осем часа след срещата ни с Лучио в един римски вестник се появи следното заглавие: ПЕТО ЕВАНГЕЛИЕ, ОТКРИТО ВЪВ ВАТИКАНСКАТА БИБЛИОТЕКА. Следващия петък три ежедневника подеха темата. През уикенда откритието ни се появи на първа страница на „Ла Република“. И тогава започнаха да звънят от телевизиите.
Свещениците подценяват жаждата на миряните за евтини сензации, свързани с живота на Исус. Повечето от нас реагират с досада на откриването на нови и нови евангелия. Като че ли във всяка израелска пещера има по едно и за повечето се оказва, че са написани векове след раждането на Христа от малки християнски еретически секти или пък са фалшификати, търсещи популярност. „Диатесарон“ обаче е нещо различно. Тук имаше сензация, зад която Църквата би могла да застане. Признат и прочут текст, един изключително древен ръкопис, запазен благодарение на обичта към книгите, която папите демонстрират от векове. Лучио беше предвидил, че всеки жител на нашата държава би желал да разкаже подобна история. Затова се погрижи единственият ѝ разказвач да бъде Уго.
Някой от покоите на Йоан Павел би трябвало да е подпечатал решението на Лучио да повери „Диатесарон“ на Уго, защото цялата организация вбеси кардинала, отговарящ за библиотеката. Уго скри ръкописа под ключ в лабораторията по реставриране, където под негово ръководство екип от консерватори се зае с отстраняването на загадъчните петна. Така никой не можеше да види книгата, заинтригувала всички. Служители от библиотеката неофициално се оплакваха на репортери, че книгата може би изобщо не съществува и че всичко е измама. Реакцията на Уго беше да публикува снимка на ръкописа. Специалисти бързо проучиха стила на писане и заявиха, че ръкописът е автентичен. Главните европейски вестници препечатаха снимката и въпросите станаха още по-настойчиви.
Вниманието уплаши Уго. Той знаеше, че „Диатесарон“ може да се окаже ключът към доказване на автентичността на плащаницата — един от основните експонати на изложбата му. Но сега текстът заплашваше да се превърне в централният експонат. Плащаницата беше чакала шестнайсет години своята реабилитация, а сега имаше опасност да бъде засенчена от второразредните участници. На Уго му се искаше да си беше мълчал относно „Диатесарон“, както си беше мълчал за останалите експонати в изложбата, затова реши да поправи грешката. Отсега нататък щеше да създава пречки. Щеше да потуши пламъка. Тогава този подход сигурно му се е сторил разумен, но беше забравил, че нищо не разпалва религиозното безумство по-силно от мълчанието на Ватикана.
Докато обикаляхме из римските улици през лятото, двамата с Петрос чувахме хората да обсъждат „Диатесарон“. Имаше ли Ватиканът право да крие информация? Не принадлежеше ли на всички християнското наследство? Пък и какво толкова трябваше да остане скрито? Левите таблоиди се възползваха от възможността да лансират обичайните теории за заговори под формата на предположения за тайната на „Диатесарон“. Исус бил женен. Бил гей. Бил жена. Цитирано беше твърдението на професор от светски университет, че в „Диатесарон“ не пише Исус да е виждан отново след смъртта си. Впоследствие професорът поясни, че говорел за Евангелието от Марко, не за „Диатесарон“, защото ранните ръкописи на това евангелие наистина не съдържат такива сведения. Шумотевицата се засилваше ден след ден. Накрая група от петдесет изследователи на Библията написаха отворено писмо до Йоан Павел с призив ръкописът да бъде изследван. И така се стигна до момента, когато, след като беше раздал картите, вуйчо Лучио изигра коза си. В отговор на обществения натиск той оповести, че „Диатесарон“ ще бъде изложен пред публика за пръв път на изложбата на Уго. На другия ден продажбите на билетите се увеличиха четворно.
Уго не беше на себе си. Убеждавах го, че няма нищо срамно в това едно ново евангелие да застане на пиедестала до плащаницата — в крайна сметка и двете бяха древни реликви, и двете отвеждаха назад във времето, до Йерусалим през първи век. Но се увлякох във въодушевлението си по „Диатесарон“. Уго се подразни. Изръмжа, че това не е ново евангелие и че аз явно не схващам дълга на изложбата не само да реабилитира плащаницата, но и да покаже на света къде ѝ е мястото в йерархията на християнските свещени документи.