— Евангелията не са написани от Исус — сряза ме той. — Те не са свидетелства на Христос за самия него. Само плащаницата има тази чест. Затова, ако всяка църква на Земята притежава копие от евангелията, тогава всяка църква би трябвало да притежава и изображение на плащаницата, което да се почита повече от евангелията. Учудваш ме, отец Алекс. Оскърбление към Бог е да допускаш второразредно евангелие — човешко дело — да се почита наравно с дар от нашия Христос.
Разбрах, че е като парализиран от тази идея. Че е ужасен от себе си, задето е допуснал това предателство към плащаницата. Едва тогава проумях бащинското му покровителствено отношение към нея. И макар да не се чувствах по същия начин, можех да разбера силата на тази емоция. За жалост, тя разкри едно качество на Уго, което дотогава не бях забелязал. В неговите очи моето въодушевление във връзка с „Диатесарон“ ме превръщаше в предател. Затова един ден той се приближи до мен в столовата и ме сграбчи за расото.
— Ако не ми беше извил ръцете да разкажем на вуйчо ти за ръкописа — изръмжа той, — всичко това нямаше да се случи.
— Правилно постъпихме — уверих го аз.
Но той ми обърна гръб и заяви:
— Мисля, че не можем повече да работим заедно. Ще намеря някой друг да ми разяснява евангелията.
Натъкнах се на тях случайно — учител и ученик, приведени над Библията в една уединена читалня до залата за ръкописи. Новият преподавател на Уго беше грохнал свещеник на име Попа, който говореше с акцент и носеше източно расо. Не го познавах. Попа е румънско име, а в Рим има петдесет хиляди румънци. Просто допуснах, че е източен католик. Но се оказа, че греша. Беше православен. И познавач на евангелията, което променяше всичко.
— Моля ви, отче — чух Уго да казва, — трябва да стигнем до погребението. До плащаницата. Знам, че тези ранни моменти са важни, но аз се интересувам от нея.
— Не разбирате ли, че двете са свързани? — отговори Попа. — Раждането на Исус е предвестник на възраждането му, на неговото Възкресение. Богослужението и Отците на Църквата са единодушни, че…
— С цялото ми уважение, отче — каза Уго, — нямам нужда нито от богослужението, нито от Отците на Църквата. Само от голите факти какво се е случило през трийсет и трета година.
У Попа имаше нещо загадъчно и симпатично. Когато се усмихнеше, меката му бяла брада изглеждаше приветлива. Ала нито той, нито Уго разбираха какво стои помежду им.
— Помни, синко — каза Попа, — не Библията е създала Църквата, а Църквата е създала Библията. Литургията е по-стара от евангелията. А сега, моля те, да започнем отначало. За да разберем гроба, трябва да разберем яслите.
Не се сдържах и казах:
— Уго, Исус не е роден в ясли. Фактологично погледнато.
Изведнъж приветливостта на отец Попа понамаля.
— Дори не знаем в кой град е роден — продължих. — Фактологично погледнато.
— Отче, това не е вярно — възрази Попа. — Евангелията са единодушни, че е роден във Витлеем.
— Покажете ми две евангелия, които го твърдят, и аз ще ви покажа две, които не го твърдят.
Попа се намръщи. Не каза нищо повече, просто изчака да си свърша работата и да си тръгна.
Успях обаче да привлека вниманието на Уго.
— Отче Алекс, обясни, моля те — каза той.
Оставих купчината си с книги върху масата му.
— Исус е отраснал в Назарет, не във Витлеем. И четирите евангелия са единодушни за това.
— Въпросът е къде е роден — възрази Попа, — не къде е отраснал.
Вдигнах ръка, за да го накарам да замълчи.
— В две от евангелията изобщо не се споменава къде е роден. Другите две разказват различни истории за раждането му. Сами си правете изводите.
Уго изглеждаше толкова изненадан, колкото и повечето студенти в семинарията на първото си занятие по евангелия.
— Значи казвате, че тези истории са измислица?
— Казвам да ги прочетете внимателно.
— Чел съм ги.
— Тогава в кое от тях пише, че Исус е роден в ясли?
— В Лука.
— А в кое пише, че Исус е бил посетен от трима влъхви?
— В Матей.
— Тогава защо Лука не споменава влъхвите, а Матей не споменава яслите?
Уго сви рамене.
— Защото и двамата се опитват да обяснят, че има вероятност Исус да е роден във Витлеем, макар да е отраснал в Назарет. И предлагат съвсем различни обяснения. Матей разказва как злият цар Ирод искал да убие младенеца Исус, но когато влъхвите не му разкрили къде е, Ирод убил всички бебета в областта. Затова Мария и Йосиф избягали и се озовали в Назарет. От друга страна, Лука твърди, че семейството на Исус е създадено в Назарет. Римският император обаче разпоредил да се проведе голямо преброяване на населението и по някаква причина всеки трябвало да се върне в града на предците си, за да бъде преброен. Мария и Йосиф се върнали във Витлеем, защото семейството на Йосиф било от там, и затова Исус се родил в ясли — защото в странноприемницата нямало място. Разказите са съвсем различни. И тъй като не съществуват свидетелства, че Ирод наистина е убил бебетата, нито че Октавиан Август наистина е оповестил това преброяване, много е вероятно нито една от двете истории да не се е случила.