Попа ме гледаше с тъга в погледа. Каза, сякаш Уго изобщо не е в стаята:
— Наистина ли вярваш в това, отче? Че евангелията се разминават? Че ни лъжат?
— Евангелията не са единодушни. Но това не означава, че лъжат. — Отново взех купчинката си книги. — Уго, ще дойда по-късно, когато…
Но още преди той да ме прекъсне, и тримата знаехме, че въпросът е решен. Повечето православни свещеници се придържат към традиционния прочит на евангелията: новите отговори са малко, преди всичко е вярата в старите. Някога католиците споделяха това разбиране, докато не осъзнахме силата на библейската наука.
— Чакай, отче Алекс — каза Уго. — Остани за малко. Моля те.
Не беше нужно да казва нищо повече. Двамата с Попа знаехме кой път е избрал.
Сякаш Уго никога не беше отправял онези обвинения в столовата. Отначало уроците ни бяха много общи. И той като повечето миряни имаше съвсем повърхностни познания относно начина, по който трябва да бъдат четени евангелията, и недостатъчно самочувствие да ги приложи. Затова започнахме отначало.
За мен обаче за разлика от отец Попа това означаваше непоклатими факти. Най-старите непроменени факти. Книгите.
Преди „Диатесарон“ и преди алогите са съществували нашите четири Евангелия, носещи имената на хора, за които се е смятало, че са техни автори. Матей и Йоан са били ученици на Исус, едни от най-близките му последователи. Според преданията Марко написал своето евангелие под диктовката на главния апостол, Петър. А Лука ни разказва, че е събирал сведения от хора, които са виждали Исус с очите си. Това означава, че нашите евангелия, ако наистина са били написани от тези четиримата, рисуват картина на живота на Исус, основана почти изцяло на разкази на очевидци.
Само че не е толкова просто. Три от четирите евангелия са толкова сходни, че приличат не толкова на самостоятелни разкази, колкото на копия едно на друго. Евангелията на Марко, Матей и Лука не само предават думите на Исус почти по еднакъв начин, но и превеждат тези думи почти тъждествено от арамейския на Исус на евангелски гръцки. Сбитите им описания на много второстепенни образи дословно се дублират, а понякога и трите евангелия прекъсват разказа на едно и също място в едно и също изречение, за да предложат едни и същи напътствия и вмятания:
| Матей 9:6 | Марко 2:10-11 | Лука 5:24 |
|---|---|---|
| Но да знаете, че | Но да знаете, че | Но, да знаете, |
| Син Човеческий | Син Човеческий | че Син Човеческий |
| има власт на | има власт на | има власт на |
| земята да прощава | земята да прощава | земята да прощава |
| грехове(тогава казва | грехове (казва на | грехове (казва |
| на разслабения): стани, | разслабения): | на разслабения): |
| вземи си постелката | тебе казвам: | тебе казвам: |
| и върви | стани, вземи си | стани, вземи си |
| у дома си. | одъра и върви | постелката и |
| у дома си. | върви у дома си. |
Нищо чудно, че Тациан, авторът на „Диатесарон“, иска да комбинира евангелията в един текст. В много откъси те вече са единен текст. Но защо? Четирийсет процента от Евангелието от Марко се появяват при Матей — същите думи в същия ред, — което показва, че очевидец като Матей е заимствал голяма част от свидетелствата си от друг източник. Защо?