Библейската наука дава изненадващ отговор: не е заимствал, защото евангелието, приписвано на Матей, всъщност не е написано от него. Нито едно от нашите четири евангелия не е написано от очевидец.
Учените са събрали най-старите запазени ръкописи и са установили, че в повечето древни текстове авторството на четирите евангелия не се приписва на Матей, Марко, Лука и Йоан. Те са анонимни. Имената на четиримата автори се появяват едва в по-късните копия, сякаш добавени по догадки. Прецизното сравнение на текстовете показва как са били написани в действителност. Едно от тях — което наричаме Евангелие от Марко — е сурово и необработено и представя Исус като личност, която понякога се гневи, понякога изпълнява магически заклинания и собственото му семейство го смята за безумец. В две от по-старите евангелия — които приписваме на Матей и на Лука — тези злепоставящи подробности изчезват. Освен това текстовете отстраняват дребните граматически и лексикални грешки на Марко. Матей и Лука заемат дословно цели абзаци от него и същевременно последователно поправят недостатъците му. Което силно навежда на заключението, че разказите на Матей и Лука не са независими. Те са редактирани версии на Марко.
На свой ред, Евангелието от Марко е смесица от отделни истории, които, изглежда, са от по-стари и фрагментарни източници. Затова повечето учени смятат — и повечето католически свещеници го учат в семинарията, — че нашите четири евангелия не са мемоари на хората, чиито имена носят. Те са съставени десетилетия след духовната служба на Исус от по-стари документи, съхранили устните предания за Христос. Само на най-древното и най-дълбоко ниво на историческия разказ би било възможно да намерим действителните спомени на учениците.
Това означава, че евангелията наистина се простират назад в миналото до живота на Исус, но не пряко и не без допълнения и съкращения. Вникването в този процес на преработка е от огромно значение за всеки, който търси чисто историческите събития от живота на Исус. Това се дължи на факта, че промените често са теологични или духовни — те отразяват по-скоро вярата на християните в Спасителя, отколкото действителното им знание за човека Исус. Например евангелията от Лука и Матей се разминават в подробностите за раждането на Исус и има основания да се смята, че нито едно от двете не отразява фактите. Но авторите на двете евангелия — които и да са те в действителност — са убедени, че Исус е бил Спасителят, затова Той би трябвало да се е родил във Витлеем, както е предсказано в Стария завет.
Способността за отделяне на теологията от фактите е от огромно значение, особено в последното и най-необикновено евангелие — онова, което щеше да се превърне в център на работата на Уго над „Диатесарон“: Евангелието от Йоан.
— Значи алогите оспорват Евангелието от Йоан — каза Уго, подръпвайки оредяващата си коса.
— Да. Само него.
— Опитали са се да го изхвърлят от „Диатесарон“.
— Точно така.
— Защо?
Обясних му, че Евангелието от Йоан е написано последно — шейсет години след Разпятието — и е два пъти по-дълго от това на Марко. То се опитва да отговори на нови въпроси относно младата християнска религия и междувременно коренно променя образа на Исус. Изчезва скромният дърводелски син, който лекува болните и прогонва злите демони на обладаните, който говори с простички притчи, насочени към обикновените хора, ала не разкрива много за собствената си личност. Вместо това Йоан създава нов образ на Исус — на философ с възвишен ум, който не извършва екзорсизъм, не се изразява с притчи и неспирно говори за себе си и за своята мисия.
Учените днес са единодушни, че другите три евангелия се осланят на действителни спомени за исторически събития, записани на ранен етап и редактирани с времето. Четвъртото евангелие обаче е различно.
Йоан рисува портрет по-скоро на Бог, отколкото на човек, премахва факти и ги замества със символи. Евангелието му дори съдържа насоки, които да подскажат на читателя какво прави то: Йоан пише, че хлябът, който ядем, не е истински хляб, че Исус е истинският хляб. Че светлината, която виждаме, не е истинска светлина, че Исус е истинската светлина. При Йоан думата истински почти винаги означава невидимото царство на вечността. С други думи, четвъртото евангелие е по-скоро теологично, отколкото историческо. А за много читатели теологията с шокираща. След като човек прочете трите евангелия, вкоренени по-стабилно в историята, става опасно лесно да прочете четвъртото и да не успее да проумее, че фактите са преобразени в символи.