— Петрос, ще ми извадиш ли фишовете за картотекиране от куфара?
— Защо?
— Трябва да разгадая нещо.
Той изохква. Още е малък, за да разбира смисъла на правните термини, но му е известно какво означава татко да се опитва да „разгадае“ нещо. Дълго проучване.
Отначало е мъчително. Пропуските в подготовката ми зейват като бездни. В семинарията всеки свещеник изучава основен курс по канонично право, но нищо сериозно до четвъртата година, когато избираш темата за дипломната си работа между теология и канонично право. Бях избрал теология и досега това никога не ми беше изглеждало толкова неудобно.
— Запиши следния номер — нареждам на Петрос. — Едно, четири, две, нула.
Канон 1420: Всеки епархиален епископ трябва да назначи правен викарии… различен от обикновения викарий.
Знам как започва един каноничен процес. На теория обвинението се разглежда от епископ. Ако то е основателно, епископът свиква Трибунала. Но действителността е различна. Епископът е зает човек, затова неговата работа вършат асистенти. Това важи с особена сила за Йоан Павел, който отговаря не само за Римската епархия, но и за световната Църква. В такъв случай кой от подчинените на Йоан Павел взема решението? Отговорът е в следния канон: специалният асистент по правните въпроси, наричан правен викарий. Сега, когато вече знам тази титла, мога да използвам годишника на Ватикана, за да намеря името му.
— Запиши също така едно, четири, две, пет. А после ченгелче и числото три — нареждам на Петрос.
Канон 1425 §3 гласи, че правният викарий освен това назначава и съдиите. Вече ми се струва, че целият процес е в ръцете на един-единствен човек, който и да е той. Любопитен съм кои ще бъдат съдиите. Търся обаче още нещо: задна вратичка, през която да узная кого са обвинили в убийството на Уго.
Съдебните процеси са тайни. Енорията може никога да не узнае, че е било извършено престъпление в задния ѝ двор, камо ли че църковният съд е издал присъда. Полезно би било да науча името на правния викарий, но едва ли мога да звънна в кабинета му и да го разпитам за разследването. За щастие, в нашата Църква винаги — винаги! — има следа от документи. А каноничното право ми подсказва какво да търся.
— Едно, седем, две, едно — диктувам на Петрос. — И после добави звездичка. А отдолу напиши едно, пет, нула, седем.
Повтарям му всяко число, цифра по цифра. Кодексът, подобно на Библията, прескача напред и назад, всеки ред отпраща към други през стотици страници. Според Канон 1721, когато епископ прецени, че има достатъчно доказателства за процес, той моли прокурора, назначен от Църквата, да състави официално обвинение, наречено либелус, в което са посочени името и адресът на обвиняемия. То се позовава на канон 1507, където е казано, че обвинителният акт трябва да бъде изпратен на всички страни по процеса. С други думи, точно чрез този документ се разчува за процеса извън кръга на епископа. Щом Лучио очаква посещение от приятел, който ще му донесе информация за процеса, допускам, че обвинителният акт вече е разпространен. А ако това е вярно, знам къде трябва да бъде изпратено едно копие от него. Безопасността на Светия отец изисква швейцарската гвардия да бъде осведомена за всякакви опасни субекти на територията на Ватикана.
— Петрос — казвам, — пристегни картончетата с ластиче. Мисля, че приключихме.
Вече набирам номера.
— Алекс? — обажда се Лео. — Всичко наред ли е?
— Да ти се е мяркало някакво име на заподозрян за убийството на Уго?
— Не, никакво.
— А предупредиха ли ви да си отваряте очите за някого?
— Не.
Озадачен съм. Ако либелусът вече е издаден, тогава убиецът на Уго знае, че е обект на съдебно обвинение. Но никой дори не го търси.
— Ще звънна тук-там — уверява ме Лео. — Ще попитам гвардейците, които са на смяна в двореца. Може би те са получили различни заповеди.
Лео има достатъчно висок чин, затова се съмнявам, че са издадени заповеди през главата му. Тъкмо се каня отново да се заровя в кодекса, когато някакво раздвижване в коридора привлича вниманието ми. Чувам шумоленето на нещо, подпъхнато под вратата.
— Един момент, Лео.
Плик. На който пише моето име. Почеркът ми е смътно познат.
Отварям го и вътре намирам една-единствена снимка. На нея се вижда вътрешността на хотела и източен свещеник, който излиза през входната врата. Ахвам от изумление.