След вечеря настава затишие. Петрос гледа вечерните новини заедно с Диего. Аз намирам годишника на Ватикана. Прелиствам почти хиляда и триста страници, преди да открия тази с надпис ВИКАРИАТ НА ГРАДА ДЪРЖАВА ВАТИКАН — специалната административна единица, посветена на мъничката ни държава. Името на правния викарий би трябвало да фигурира тук.
За моя изненада постът е вакантен. Всички решения се вземат от главния викарий кардинал Галупо. А първите думи от профила на кардинал Галупо ми звучат тревожно.
Роден в архиепаскопска епархия Торино.
Човекът, който контролира процеса на Уго, е от града на плащаницата. Питам се може ли да е съвпадение. Другият торински кардинал, когото познавам, е шефът на Симон, кардиналът държавен секретар, който също е засегнат от призрака на смъртта на Уго: телефонният номер на гърба на снимката, която ми изпратиха в хотела, е на Секретариата, а Майкъл сподели с мен подозрението си, че са го пребили свещеници тъкмо от Секретариата.
Земляческите връзки в този град са важни. Йоан Павел не би могъл да помръдне плащаницата от параклиса ѝ без знанието на кардинал Полето, архиепископ на Торино, а допускам, че първите хора, с които се е свързал Полето, са били неговите близки кардинали от архиепископията.
Питам се дали има вероятност смъртта на Уго да се свежда до такова дребно нещо. Чувствата на неколцина мъже на власт във връзка с преместването на реликва от родния им град. Слънцето залязва, дърветата долу почерняват от птиците, накацали по тях да нощуват, и се огласят от вечерното им чуруликане. В седем и половина звънва телефонът. Чувам Диего да казва:
— Изпрати го горе.
Лучио се показва мрачен от спалнята си. Подпира се на четириопорния си бастун, а монахините се оттеглят.
Силно почукване на вратата. Диего отива да отвори и аз виждам как Симон затваря очи и вдишва. Човекът, който влиза, е непознат за мен католически свещеник.
— Заповядайте, монсеньор — кани го Диего.
Възрастният човек поздравява Симон по име, после се обръща към мен и казва:
— Вие ли сте отец Александрос Андреу? Брат ви спомена, че ще присъствате.
Подава ми ръка, после забелязва Лучио по-надолу по коридора и се запътва към него. Поглеждам към Симон и се питам дали новодошлият е приятел от Секретариата, но брат ми с нищо не се издава.
Лучио влиза в частната си библиотека и сяда на дългата маса, тапицирана с червен филц и червена коприна отстрани. Бедняшка версия на мебелировката в папския дворец. По покана на Лучио монсеньорът се настанява на стол и оставя куфарчето си върху масата. Двамата със Симон влизаме след него.
— Диего, това е всичко. Не ме свързвай с никого — казва вуйчо.
Без да съм му казал нито дума, Диего извежда Петрос. Четиримата оставаме сами.
— Александрос — подема Лучио, — това е монсеньор Минято, мой стар приятел от семинарията. Сега работи в Трибунала. Снощи получихме важни новини и аз го помолих да посъветва семейството ни относно предстоящото.
Минято леко скланя глава. Вуйчо непрекъснато е обграден от стари свещеници, които се стараят да бъдат полезни на семейството ни с надеждата, че ще спечелят нещо покрай Лучио. Вече се чудя какви са мотивите на този човек. Титлата „монсеньор“ е половин стъпало над „свещеник“. В повечето епархии тя е почетно звание, но тук, за човек на възрастта на Минято, е признак, че не е успял бог знае колко. Утешителна награда, че не е станал епископ. Симон ще стане монсеньор догодина — обичайното повишение след петгодишна работа в Секретариата.
С жест, който издава адвокатско самочувствие, Минято оставя върху масата три листа, един по един. След това щраква закопчалките на куфарчето си. Един адвокат от Трибунала стои много по-ниско от кардиналите, но расото на Минято изглежда скъпо и шито по поръчка; няма нищо общо със свещеническите дрехи конфекция, които си купувам по каталог. Монсеньорите с неговия ранг имат честта да носят лилави, а не черни копчета и пояси, за да се отличават от обикновените свещеници. Източните католици намират това за каприз — титлата монсеньор няма библейско основание, да не говорим за цвета на копчетата, — но въпреки това е обезкуражаващо да си единственият източен католик в стая с преуспели римокатолици.