— Отче Андреу — обръща се към мен той, — да започнем с вашия случай.
Впервам поглед в него.
— Какъв случай?
— Дон Диего ми каза, че днес сте били лишен от охраната си. Искате ли да знаете защо? — Минято безусловно е привлякъл вниманието ми. Плъзва към мен един лист. Прилича на полицейски доклад. — Два пъти са правили оглед на апартамента ви — съобщава ми той. — И не са открили следи от влизане с взлом.
— Не разбирам.
— Смятат, че домашната помощница ви е излъгала. Според полицията не е имало взлом.
— Моля?
Очите на Минято не се откъсват от моите.
— Според тях щетите в апартамента ви са постановка.
Обръщам се към Симон, но той си е лепнал изражението на дипломат, обучен да не показва изненада. Вуйчо Лучио изпъва пръст във въздуха като молба да овладея скептицизма си.
— Това — казва Минято — е важно за процеса за убийството на Ногара, защото обвинението се основава предимно на случилото се във вашия апартамент. Ако има проникване с взлом, тогава вие и брат ви сте жертви на престъпление и сме изправени пред повече от едно криминално деяние. Без влизането с взлом разполагаме само със случилото се в Кастел Гандолфо.
— Защо монахинята ще излъже за подобно нещо? — питам, като се старая да звуча спокойно.
— Защото брат ви ѝ е казал.
Преглъщам невярващо.
— Не ви разбрах?
— Смятат, че е инсценирала влизането с взлом, за да отклони вниманието от случващото се в Кастел Гандолфо.
Отново стрелкам Симон с очи. Забол е поглед в ръцете си. За пръв път усещам, че тази среща не е каквато съм си я представял.
— Симон, какво според тях се е случило в Кастел Гандолфо? — питам.
Той плъзва едното си кокалче по устните.
— Алекс, исках да ти го кажа в музея, но Петрос беше там.
— Какво искаше да ми кажеш?
Той изпъва гръб. Изглежда величествен с изопнати рамене, дори седнал на стола. А тъгата в очите му само подсилва тази внушителност.
— Трибуналът е срещу мен. Обвиняват ме, че съм убил Уго.
14.
Изстивам. Изцеден съм. Сякаш някъде под мен е зейнала дупка и там се стича всичко.
Лучио и Минято са вперили поглед в мен. Чакат ме да кажа нещо. Аз обаче гледам Симон. Долепил съм длани върху масата. Облягам се на тях, за да запазя равновесие.
Симон не продумва. Вместо него се обажда Минято:
— Не се съмнявам, че сте поразен.
Всичко забавя ход. Зрението ми се разстройва, виждам присъстващите по-отдалечени. Минято ме наблюдава с учтиво дистанцирано съчувствие като от друг свят. Усещам как дращя като плъх да се измъкна от капана. И тримата са знаели. И тримата са го приели.
— Не — смотолевям. — Вуйчо, трябва да ги спреш.
Първите ясни мисли проникват през мъглата на моя потрес. Хората, които са нападнали Майкъл, които са убили Уго, които заплашиха мен, явно са се опитвали да се докопат до Симон.
— Кардинал Галупо. Това е негово дело — изстрелвам.
Минято ме поглежда с присвити очи.
— Галупо — повтарям. — От Торино.
— Александрос — прекъсва ме Лучио, — просто слушай.
Минято изважда друг документ от куфарчето си.
— Отец Андреу — казва той на Симон, — това е обвинителният акт. Копие от него е изпратено на адреса ви в Анкара, преди пратеникът на Трибунала да установи местонахождението ви снощи. За да ви подготвя да прочетете документа, трябва да се уверя, че помните правата си във връзка с процедурата.
— Не е нужно да ми ги припомняте — отговаря Симон.
Значи за това става въпрос — събрание за обсъждане на стратегията. Приемане на неизбежността на съдебния процес.
— Отче — благо подема Минято, — всеки във вашето положение се нуждае от напомняне. — Проверява копчетата на ръкавелите си и казва: — Процедурата е съвсем различна, отколкото в един италиански съд. Църквата следва по-старата инквизиционна система.
Вече проумявам какъв е всъщност Минято. Не е приносител на лоши вести, а семейният адвокат. Пратеникът на Трибунала, който е дошъл в апартамента на Лучио снощи, явно е уведомил Симон за обвинението.
А сега вуйчо е наел Минято за негов защитник.
Впервам поглед в Лучио. Неземното му спокойствие започва да ми вдъхва надежда. Увереност, че можем да се подготвим за онова, което предстои на Симон.
— Според нашата система — казва Минято — един съдебен процес не се състои от обвинение и защита, които излагат противоположни гледни точки за случилото се. Съдиите призовават свидетелите, задават въпроси и решават кои експерти да свидетелстват. Защитата и обвинението могат да правят предложения, но съдиите имат правото да ги отхвърлят. Което означава, че съществува вероятност да нямаме шанса да задаваме въпроси в съда. Няма как да принудим Трибунала да приеме определена посока на разследване. Ще можем единствено да помогнем на съдиите сами да търсят истината. Вследствие на всичко това няма да имате някои от правата, които вероятно очаквате да имате.