— Върни се! — хрипливо нарежда той. Диша плитко.
Диего се опитва да го настани обратно на мястото му, но Лучио се препъва към изхода и отваря вратата със замах. Асансьорът в дъното тъкмо се затваря.
— Ваше високопреосвещенство, мога да се обадя долу и да наредя на гвардейците да ги спрат — казва Диего.
Но Лучио само се обляга на стената и изграчва:
— Какво е това? Какво си мисли, че прави той?
Приближавам се бързо към него.
— Вуйчо, струва ми се, че знам какво се случва.
Започвам да обяснявам за изложбата на Уго, за Торино и за заплахите. Лучио обаче само се взира към вратата, от която излезе брат ми.
— Човекът, който дойде за Симон — продължавам, — може да е бил изпратен от кардинал Галупо. Той е викарий на Йоан Павел. И е от Торино.
Минято се обажда от другата стая:
— Не. Викарият щеше да издаде писмена заповед. А тук заповед няма. Това вероятно беше цивилен полицай от жандармерията.
— Ако кардинал Галупо се опитва да сплаши Симон, няма да остави писмени следи — продължавам.
Лучио още е задъхан.
— Ако някой се опитва да го сплаши — казва той, — Симон не би отишъл доброволно.
Минято се приближава към нас.
— Много бързо мога да разреша проблема — заявява той. Вади телефон от куфарчето си, набира някакъв номер и казва: — Здравейте, Ваше високопреосвещенство. Извинете, че прекъсвам вечерята ви. Вие ли изпратихте човека, който отведе Андреу? — Изчаква и продължава: — Много ви благодаря. — Затваря и отново се обръща към нас. — Кардинал Галупо няма представа кой е бил този човек. А трябва да добавя, че Негово високопреосвещенство е мой приятел от двайсет години, затова намирам обвиненията ви за нелепи.
Обръщам се към него.
— Монсеньор, бил е нападнат свещеник от Секретариата. Някой проникна с взлом в апартамента ми. Някой ми отправи заплаха днес следобед в хотелската стая. Погнали са всички, които знаят за изложбата.
Дишането на Лучио става още по-плитко.
— Не — задъхано възразява той, — това няма нищо общо с Галупо.
— Откъде знаеш?
Има достатъчно сили да ме изгледа унищожително.
— Хората от Торино не се избиха един друг след радиовъглеродното датиране, няма да го направят и сега. — Поема си хрипливо дъх. — Намери брат си. Искам отговори.
Дава знак на Диего да му помогне и, накуцвайки, се отправя към спалнята си. Вратата се затваря зад гърба му. Диего промърморва:
— Каква е тази работа, по дяволите?
— Мислят, че е убил Уго — прошепвам.
— Знам това. Къде го отведоха?
— Под домашен арест.
— В чий дом?
Изобщо не съм обърнал внимание на тази подробност. Симон няма къща, няма дом. Живее в мюсюлманска държава на хиляди километри от тук.
— Не знам… — подемам, но Диего вече е последвал вуйчо и се е изгубил в мрака.
— Елате — подканя ме Минято и пристъпва към масата. Взема обвинителния акт и тихо казва: — Наистина ли мислите, че това е, за да го сплашат?
— Да.
Той се прокашля.
— В такъв случай съм склонен да го обсъдим. Но първо трябва да отметнем някои процедурни стъпки. Съгласен ли сте да станете прокуратор на брат си?
— Какъв…?
— Нещо като застъпник. Прокураторът получава съдебните документи и действа в интерес на обвиняемия. — Минято посочва документите на масата. — Така ще имате право да видите обвинителния акт, който иначе нямам право да ви покажа.
Странна работа е каноничното право. Прокуратор е титлата, с която е известен Пилат Понтийски в евангелията. Титлата на човека, подписал смъртната присъда на Исус. Само юристите са способни да възкресят такава дума.
— Брат ми би трябвало да взема тези решения — отбелязвам.
— Ако съдя по чутото току-що, брат ви не иска да взема решения.
Минято тършува в куфарчето си и вади пакет цигари. И запалва една тук, в дома на президента на Гувернатурата на Ватикана, в първата страна на света, забранила тютюнопушенето със закон.
— Какъв е отговорът ви, отче? — пита той.
Вземам листа и казвам:
— Ще го направя.
— Добре. Сега погледнете внимателно имената на съдиите, изредени в съдебната призовка, и ми кажете дали някой ви се струва познат.
Очите ми се плъзват по страницата с нездраво любопитство.
22 август 2004 г.
Преп Симон Андреу
с/о Държавен секретариат Ватикан 00120
Уважаеми отец Андреу,
С това писмо Ви осведомявам, че срещу Вас започва църковен наказателен процес в Римската епархия. Моля Ви да посочите адвокат, който да Ви представлява по време на този процес. Настоявам за незабавния Ви отговор на обвиненията, отправени в приложения документ.