— Не — отговарям остро. — Симон просто се опитваше да му помогне.
Минято се обляга назад.
— В такъв случай с изключение на материала, заснет от охранителната камера, тук не виждам никакви преки доказателства. Разполагат само с косвени, а за такова дело им трябва мотив. А ако мотивът не са взаимоотношенията на брат ви с Ногара, тогава какво е?
— Симон не е имал никакъв мотив.
Минято оставя писалката си в края на листа. Граница помежду ни.
— Отче Андреу, защо го съдят според каноничното право, а не по наказателното?
— Вече знаете какво мисля аз.
— През двайсетте години, откакто работя в Трибунала, не помня друг процес за убийство. Нито един. Ще ви кажа обаче защо го правят според мен. Тъй като процесът е каноничен, заседанията са тайни, протоколите са секретна информация, а присъдата е поверителна. На всички нива има поверителност, която да брани всяка неудобна истина, излязла на бял свят.
Той съвсем леко повишава тон, докато ми предлага възможност да разкрия някаква информация, с която евентуално разполагам.
— Нищо не знам — отговарям.
— И все пак — продължава той, — след две десетилетия работа в Трибунала не съм виждал човек, който да откаже да се защити. Което ми подсказва, че клиентът ми вече знае каква ще е тази неудобна истина.
Кимвам.
— Казах ви. Те мислят, че Уго е криел тайна, и смятат, че Симон знае каква е тя.
— Питам ви следното — грешат ли?
— Няма значение. Стана ясно, че този процес е с цел да сплашат Симон.
— Не ме разбирате. Този процес е начин да го съдят и същевременно да се предпазят, в случай че по време на него се появи нещо поверително.
— Брат ми не е убил Уго.
— Тогава да започнем отначало. Защо е ходил в Кастел Гандолфо в нощта на убийството на доктор Ногара?
— Уго му се обадил и му казал, че е загазил.
— Общували ли са по някакъв начин следобеда преди убийството?
— Мисля, че не. Симон каза, че е пристигнал твърде късно, за да спаси Уго.
Минято ми посочва онзи раздел от обвинителния акт, където са описани доказателствата. Пръстът му се задържа под думите „видеоматериал от охранителна камера“.
— Тогава какво ще видим на този запис?
— Нямам представа.
Минято смръщено нахвърля няколко думи в бележника си.
— Бихте ли ми обяснили нещо? — пита той и вдига поглед. — Чух ви да разговаряте с вуйчо си за изложбата на доктор Ногара. Защо според вас кардинал Галупо ще заплашва брат ви във връзка с излагането на Торинската плащаница, след като е доказано, че тя е средновековна?
— Уго щеше да докаже, че изследванията грешат.
Минято ме поглежда заинтригувано.
— Освен това щеше да докаже как плащаницата е дошла тук — продължавам. — Как се е озовала на католическа земя.
Минято отново се залавя да си води бележки.
— Продължавайте — подканя ме той.
— Преди плащаницата е била на православна територия в Турция, където работеше брат ми. Възможно е Симон да е поканил на изложбата православни свещеници, без да е поискал позволение от Секретариата.
Минято потупва с писалката си по страницата и пита:
— И защо това е важно?
— Защото може да се окаже, че посланието от изложбата на Уго е, че плащаницата не е наша. Че е и на православните. Притежавали сме я заедно, когато сме били единна Църква, преди схизмата през хиляда и петдесет и четвърта година.
Не съм сигурен как точно е пристигнала на запад, но както и да е станало, заключенията остават същите.
— Това предположение може ли да създаде проблем? — пита Минято.
— Разбира се. Може да предизвика борба за това кой да я притежава. Особено ако заявим, че плащаницата се намира в папския музей.
Минято отново си записва.
— И според вас Торино ще изгуби тази битка.
— Торино ще изгуби при всички случаи. Ако не се води борба за притежанието ѝ, плащаницата може да бъде преместена в реликварий в „Свети Петър“. Но няма да се върне в Торино.
— Значи според вашата теория — казва Минято — враговете на изследването на Ногара искат да осуетят цялата изложба.
— Да.
Той вдига поглед.
— Което означава, че той е убит, за да му бъде запушена устата.
Не съм си го признавал толкова директно.
— Така допускам.
— Но казвате, че са заплашвани хора — включително и вие, — защото някой е убеден, че Ногара е имал тайна, и иска да разбере каква е.
— Да.
Той млъква. Търкулва писалката между дланите си. Модулира гласа си, така че да звучи едновременно мило и твърдо.