— Къде е мюслито? Какви видове имате?
Никой уважаващ себе си италианец не яде мюсли, но Майкъл Блек ми отвори очите за американската закуска, когато бях още момче, както впоследствие просветли Симон относно американските цигари. Какво ли би казала Мона, когато разбере, че синът ѝ е усвоил този мой навик?
Тя е навсякъде в тази утринна светлина. Откакто ни напусна, усещам присъствието ѝ в ранните часове, в тишината, която обгръща света, когато сънищата са в окрайнините на нощта.
— „Хъни Смакс“, моля — казва Петрос, ровейки в чекмеджето за лъжица, и после се настанява на един стол в очакване да му поднесат закуската.
Правя го лично. Преди да се роди Петрос, в двореца нямаше такива храни. Помня, че на неговата възраст помолих Лучио за парче панетоне за закуска на втория ден след Коледа, а той ми отговори, че са изхвърлили всичко. Сърбам еспресото си и се взирам в шишето с мляко до купичката на Петрос. Току-що издоено от папския краварник в Кастел Гандолфо. Действителността се връща с първите мъчителни бодвания. Питам се дали Лео е успял да открие къде е Симон. Далечните удари на църковната камбана означават, че минава седем. Два часа и половина до срещата с Минято.
— Може ли да отида да поритам с момчетата? — пита Петрос, когато дояжда купичката си и я отнася на монахините да я изплакнат.
Обикновено момчетата от подготвителните класове на семинарията го допускат да рита топка заедно с тях — едно предимство на това да си син на учителя. Но Петрос явно не си дава сметка колко е рано.
— Трябва да отида на едно място — казвам му. — Можем да поритаме топката заедно пътьом.
Под двореца, в цветните лехи, подрязани под формата на герба на Йоан Павел, екип градинари вече са се заловили за работа, та да приключат, преди слънцето да напече. Главният градинар, който също има деца, се усмихва, като ни забелязва да дриблираме по стръмните алеи. Адски трудно е да учиш едно момче да играе футбол тук. Толкова е стръмно, че когато има буря, стълбите между пътеките се превръщат във водопади. Да се учиш да владееш топката на това място е като да се учиш да плуваш срещу течението в Тибър. Петрос обаче е упорит и, изглежда, като чичо си предпочита враговете му да бъдат безмилостни. След като месеци наред губеше битката с гравитацията и тичаше след изпуснатите топки до основата на базиликата, той вече умее да подскача надолу по склона на един крак и да дриблира с топката с другия, за да забави инерцията ѝ. Сръчността му кара друг градинар да вдигне палец, за да го поздрави. Футболът е едно от нещата, които сближават всички ни тук.
— Къде отиваме? — бодро пита Петрос, но когато му посочвам сградата, се муси.
Музеите отварят чак в девет, но тъй като службите на Ватикана започват работа в осем, за да може да затворят в един, разполагам само с половин час да разгледам изложбата сам, преди да пристигнат кураторите. Трябва да се подготвя за въпросите на Минято.
Главният вход е заключен. Заключени са и вратите откъм сектора на кураторите, които са и под охрана. Но Уго ми показа един лъкатушещ заден път — надолу до лабораторията по реставриране, покрай един завой, после отново нагоре със служебния асансьор. Не след дълго двамата с Петрос се спускаме през галерии, които не разгледах предишния ден. Той е като омагьосан от вишката, с която са окачили огромна картина, изобразяваща свалянето от кръста. Недалече се вижда още по-голямо платно, достатъчно широко да препречи пътен подлез, на което са изобразени учениците на Исус, загледани към плащаницата му в празния гроб. Тук на стената има табелки с редове от евангелията, части от които са с получер шрифт.
Марко 15:46: А Йосиф, като купи плащаница, сне Го, Па го обви в плащаницата…
Матей 27:59: … а Йосиф, като взе тялото, обви го в чиста плащаница…
Лука 23:53: … и като Го сне, обви в плащаница…
И после невероятен финал. Заковавам се на място, като го виждам. Със сигурност подобно хрумване за пръв път бива излагано на показ в папските музеи. От отсрещната страна на залата има огромна репродукция на страницата от „Диатесарон“, където са описани смъртта и погребението на Исус. Петната са отстранени, гръцкият текст се вижда, но остава лека размазаност, която показва, че алогите са цензурирали версията на Йоан за събитията. Тук, далече от цитатите от другите евангелия, текстът от Йоан е изписан на стената. Уго е отделил черната овца на евангелистите от останалите трима. И за да внуши съвсем ясно посланието си, е удебелил съвсем различни думи: