Йоан 19:38-40: Той дойде и сне тялото Иисусово. Дойде също и Никодим (който беше ходил изпреди при Иисуса нощя) и донесе около сто литри смес от смирна и алой. Тогава взеха тялото Иисусово и Го обвиха в повивки с благовонията, както по обичая си иудеите погребват.
Смайвам се. Уго се е възползвал от уроците си при мен и ги е изложил пред очите на целия свят. Всичко, което е подчертал в Евангелието от Йоан, показва колко различна е тази версия от останалите. Как другите три разказват съгласувано, а Йоан не се съгласува с тях. Уго освен това бе направил и дръзко внушение, окачвайки тази страница от „Диатесарон“ — изглежда, иска да покаже, че дори преди деветнайсет века, по времето на алогите, християните са знаели, че Йоан не записва точно историята.
Обзема ме дълбоко смущение. Мислех, че Уго работи над историята на плащаницата. Мислех, че заниманията върху евангелията целят нещо друго, някаква теория как плащаницата е била отнесена от Йерусалим към Едеса. А това, което виждам тук, е много по-противоречиво. Църквата вярва, че някои умове не са готови да бъдат запознати с определени идеи. Каквото е добре за пастира, може да не е добре за стадото. Католиците миряни, които не са познавачи на Светото писание, може да си тръгнат от тази зала с впечатлението, че Евангелието от Йоан е някакъв второкласен текст или че трябва да бъде напълно изключен, тъй като променя фактите. Всичко, което Уго е изложил тук, на практика е вярно, но той е поел огромен риск, като го е показал публично и е оставил зрителя сам да си прави заключенията.
Бързо превеждам Петрос през залите, които разгледахме вчера. Имаме само двайсет минути да видим какво още е приготвил Уго.
Накрая стигаме до едно място почти в дъното на музеите, където галериите водят към Сикстинската капела. Пред нас виси дебел черен найлон, който закрива следващия вход. Петрос отбранително гушва футболната си топка. Надниква в тъмното пространство отвъд завесата, като че ли е дрешникът, където са се крили със сестра Елена.
Дръпвам найлона. Въздухът мирише на глина. Пред прозорците са поставени дълги портативни стени, които препречват естествената светлина. Подът е побелял от прах. Нещо не е наред. Изложбата се открива след три дни, а тук подготовката сякаш е замряла.
Отвсякъде ни обграждат витрини, които са използвани едва ли не като дърводелски магарета. Стъклата им са посипани със стърготини. Върху тях са навити електрически кабели. Избърсвам с длан повърхността и виждам ръкопис от Евагрий Схоластик, християнски историк, живял двеста години преди Карл Велики. Страницата пред мен разказва как Едеса била нападната от персийската армия, но била спасена от своето чудодейно изображение на Исус. До него е епископ Евсевий, бащата на християнската история, който пише през първите десетилетия на четвърти век и твърди, че лично е посетил архивите в Едеса и е видял писмата, които Исус си е разменил с владетеля на града. Петрос забелязва, че текстовете са на гръцки, и грейва.
— Тези думички са дълги! — отбелязва той.
Всяка страница изглежда като безкрайна поредица от букви, защото ръкописите са от времето, преди думите да започнат да се обособяват с разстояния. Това са мистични и озадачаващи документи, толкова древни, че светът, отразен в тях, се различава от нашия и прилича повече на света на евангелията. Границите между история, фантазия и слухове са размити. Но е ясно какво иска да изтъкне Уго: интелектуалците в християнския Изток много рано са чували за могъща християнска реликва в Едеса, чийто произход е свързан лично с Исус.
Озъртам се за някакви признаци, по които да разбера какво се е случило тук. Защо нищо не е довършено. Общото впечатление е, че изложбата е претърпяла внезапна промяна. Отделните части са ми познати, но внушението е различно и странно.
— Хайде! — Махвам на Петрос към съседната зала, надявайки се тя да е в по-добра форма.
Входът обаче е препречен от една витрина, като че ли работниците не са знаели за коя галерия е предназначена. Във витрината има малък и на пръв поглед невзрачен ръкопис, запис на проповед отпреди хиляда години. Поводът за проповедта е чудодейно избавление: една византийска армия минава през портите на Едеса, отнема от ръцете на мюсюлманите мистичния образ на Христос и го пренася през близо хиляда и триста километра планини и пустини, за да го върне победоносно в столицата на православието Константинопол.