Това представлява силуетът на града на тази стена. Константинопол в безкрайния мрак на 1204 г.
Днес западните католици не разбират колко трайна е нанесената рана. Ала друг исторически момент добре илюстрира този факт. Два века и половина по-късно, много след като католиците са пристигнали и са си заминали от Константинопол, там нахлуват мюсюлманите. Изправени пред опасността от пълно заличаване на цивилизацията си, православните епископи са принудени да помолят за помощ. Заминават на запад и уговарят унизителен договор с папата. Ала когато се завръщат у дома, собственото им паство ги прогонва. Обикновените православни мъже и жени са направили своя избор. Предпочитат да бъдат убити от мюсюлманите, отколкото да дължат живота си на католиците.
И Константинопол пада. Ражда се Истанбул. И до ден-днешен, ако попитате някой православен кога окончателно се е затвърдил разривът между нашите две църкви, той ще скръцне със зъби и ще отговори, сякаш с все още щръкнал от гърба си нож: през 1204 г.
Писмото пред очите ми възкресява ужаса от онази година. Уго е открил най-осъдителния факт, който мога да си представя. Вече не е загадка как плащаницата се е озовала в средновековна Франция. Вече не е загадка защо тя сякаш няма минало. Ние, католиците, имаме пълното основание да забравим откъде е дошла. Защото сме я откраднали от православните. Оставам без думи пред дързостта на Уго да окачи подобно нещо на тези стени, под покрива на папата. Това е поразително признание за греха на католиците. Макар че никой не знае по-добре от мен колко много държеше Уго на истината и колко настояваше на всяка цена да представи фактите, дори аз съм смаян. Едва ли има по-подходящ момент от сегашния да се покрие откритието и да се придържаме към почтително мълчание. Иска ми се да бях трогнат от храбростта на Уго. Ала вместо това съм шокиран от безразличието му към цената, която трябва да платим.
Едничка мисъл изплува на повърхността на кипящите ми емоции. Схванал съм всичко погрешно. Секретариатът не би се опитал да прикрие подобно откритие, а би го насърчил. Ако Симон е поканил православни свещеници в тази зала, както баща ми ги покани в Торино преди шестнайсет години, би постигнал онова, до което кардинал Боя се домогва, откакто е станал държавен секретар: да върне взаимоотношенията ни с Православната църква половин век назад. Хиляди християни са изгубили живота си заради ненавистта, породена през 1204 г. Уго е поредният.
Значи затова Симон отказва да говори. Това е тайната, която му е по-скъпа от свещеническото расо. Недовършените експозиции разказват историята. Нищо чудно, че са спрели работата на Уго. Нищо чудно, че той не е дал на Лучио последните си бележки, за да подреди докрай изложбата. Но въпреки това Лучио даде на Симон правомощията да довърши изложбата, да промени окаченото по стените и аз го заварих да работи в съвсем друго крило на музея. Защо е допуснал това тук да остане?
Усещам, че Петрос подръпва расото ми. Но не съм в състояние да говоря. Вместо това коленича, прегръщам го и се опитвам да се овладея.
— Време ли е? — пита той. — Може ли да тръгваме?
Кимвам и прошепвам:
— Да, време е.
Той се пресяга и ме хваща за ръката. Дърпа, дърпа, кара ме да се изправя.
— Какво ще правим сега?
Не знам. Просто не знам.
19.
Кабинетът на Минято се намира на другия бряг на река Тибър, на Виа ди Монсерато номер 149. Минаваме покрай десетина църкви, покрай една семинария и няколко ренесансови сгради с табелки, оповестяващи някогашни обиталища на светци. Апартаментите все още са собственост на Църквата и са отдадени с нисък наем на папски служители, така че дори по римските разбирания кварталът на Минято на практика е продължение на Ватикана.
Подранили сме, но не знам къде другаде да отидем. С Петрос сядаме на стълбите на една църква и аз звъня на мобилния на Симон, но той не вдига. Ако телефонът му е включен, тази нощ батерията и бездруго ще се изтощи. Ако е изключен, Симон вече е направил избора си. Пълно мълчание.
— Искам да се приберем у дома — казва Петрос.
У дома. Какъв ти дом? Вземам го в скута си и казвам:
— Съжалявам, Петрос.
Той кимва.
— Ще ни бъде трудно — обяснявам, — но ще се справим.
Откритието на Уго вероятно е част от делото срещу Симон Всеки православен свещеник, когото е поканил на експозицията, би бил възмутен и стъписан, така че едва ли някой е подложен на по-голямо унижение от брат ми. Залите на недовършената изложба подсказват, че Уго е бил убит, за да не се разчуе тайната. Заплахите към мен и Майкъл са само отзвук от това.