Отварям вратата на спалнята и моля Диего да провери нещо.
— Графика за последните две седмици на Казина — уточнявам.
Споменатата в писмото Казина, където Уго се е канел да изнесе речта си пред гостуващите православни свещеници, е лятна вила насред градините на Ватикана, на десет минути път от апартамента ми. Построена е през Ренесанса като място за усамотение на папата извън ватиканския дворец, но Йоан Павел рядко я използва и тя стои празна, ако не броим редките събрания на Папската академия на науките. Тази връзка може би е ключът за разгадаване на срещата, за която споменава Уго тук. Папската академия е международна група от осемдесет изследователи и теоретици, включително десетина Нобелови лауреати, чието одобрение на изложбата на Уго би могло да заличи завинаги стигмата от радиовъглеродния анализ. Няма друг по-подходящ орган, който да изпрати посланието, че науката днес отхвърля становището на науката вчера. Представям си как Симон кани православни свещеници на събрание на академията просто за да е сигурен, че няма да се повтори фиаското на баща ми от Торино.
Докато чакам Диего да се върне, разлиствам календар-бележника на Симон. Повечето неща, които виждам, са ми познати. Пътуванията на Симон до Рим са отбелязани с черни кръстчета, над които с червено е написал Алекс и Петрос! Майкъл изтъкна склонността на Симон да изчезва през уикендите и тук наистина са включени много срещи през тях. Но бележките за тези срещи не ми говорят нищо. Върху третата събота от юли е надраскано с молив следното: RM-10 ч. Допускам, че RM означава — Reverendissimo, т.е. някой архиепископ. Но няма нито име, нито място. За следващия уикенд е отбелязано SER 8:45 ч., което най-вероятно означава Sua Eccellenza Reverendissima, т.е. епископ, но пак няма място и име.
Едно нещо обаче ме смайва. В началото на бележника, където са изредени имена и информацията за връзка с тях, се натъквам на безименния архиепископ: отново пише RM. Телефонният му номер е странен. Има твърде много цифри, за да е турски. Прилича повече на номер в чужбина. Набирам го на мобилния си и чакам някой да вдигне.
— Buna ziua — прозвучава мъжки глас. — Palatul Patriarhiei.
Разговарял съм с много турци по телефона. Това не е турски. Питам дали говори италиански — никакъв отговор. Английски?
— Малко.
— В коя държава се обаждам? Бихте ли ми казали къде се намирате?
Той млъква и, изглежда, се кани да затвори, когато питам кратко и отчетливо:
— Къде сте?
— В Букурещ.
— Благодаря ви — изломотвам.
Взирам се в буквите, които Симон е написал в тефтерчето: RM. Не означават Reverendissimo, а Румъния. Брат ми е имал вземане-даване с някой в Букурещ. Значи и SER би трябвало да е държава…
— В Белград — осведомява ме гласът, който се обажда, след като набирам втория номер.
Не мога да повярвам. Румъния и Сърбия са православни страни. Симон е поддържал неподозирано широки връзки с православни свещеници. От Турция и България до Румъния и Сърбия, прокарал е широк път към Италия, който минава през половин православна Източна Европа. Ако е поканил по няколко свещеници от всяка от тези държави, значи е започнал да строи символичен мост между столиците на нашите две църкви.
Изваждам портфейла си и впервам поглед в снимката на окървавения Майкъл. Зад него се вижда табела на някакво летище, която забелязах и преди. PRELUARE BAGAJE. Чудя се.
Звъня в централата на Радио Ватикана и моля да ме свържат с преводач от секцията за славянски езици. Обажда ми се старчески глас. Когато обяснявам положението, човекът отсреща се засмива.
— Това не е на славянски език. Думите са на румънски, отче. Означават „получаване на багаж“.
Значи Майкъл е бил в Румъния. Струва ми се невъзможно да е помагал на Симон, но нехайното споменаване на името му от Уго в последните редове — поздрави Майкъл от мен — подсказват, че тримата са били по-близки, отколкото съм си представял. Твой верен последовател, така го нарича Уго. Мога само да гадая каква е причината Майкъл да се промени навремето. Питам се дали проучването на Уго, свързано с плащаницата, е било достатъчно, за да предизвика поредната промяна. Намирам номера му сред телефоните, на които съм звънял напоследък, но когато набирам, никой не вдига.