Думите му ми носят облекчение. Поне някой в тази страна си спомня истинския Симон. И двамата гледахме как брат ми се бие на онази арена, така че Джани знае на какво е способен той, но също така знае къде поставя границата.
— Разкажи ми за алфата, която са докарали от Кастел Гандолфо — опитвам се да отклоня разговора от Симон.
— Явно там се е случило нещо. Полицаите разпитваха механиците за проблем с шофьорското място.
Минято не би одобрил онова, което се каня да кажа, но въпреки това го казвам.
— Можеш ли да слезеш и да погледнеш? Каквото и да откриеш, ще ни е от полза.
— Алфата не е тук. В друг гараж е.
Дори колата на Уго е скрита. Вече имам усещането, че Кастел Гандолфо е черна кутия. Би било невъзможно да опровергая обвиненията срещу Симон, без да разбера какво се е случило на онзи хълм.
— Ще поразпитам — сам предлага Джани. — Сигурен съм, че някой от другите шофьори е ходил в онзи гараж, откакто откараха там алфата.
Аз обаче не мога да гледам нещата през чужди очи.
— Джани — казвам, — трябва да те помоля за още по-голяма услуга. Трябва лично да видя колата.
Той ме поглежда така, все едно се шегувам.
— Моля те — настоявам.
— Може да ме уволнят заради това.
— Знам.
Чакам го да поиска нещо в замяна. Услуга. Обещание. Пропуск за изложбата от вуйчо Лучио.
Но не съм го преценил правилно. Изсипва последното си ментово бонбонче в дланта си и се вторачва в него.
— По дяволите! — възкликва. — Симон може да изгуби свещеническия си сан, пък аз се притеснявам за скапаната си работа. — Хвърля бонбончето в тъмното, после става и пъхва ризата си в панталона. — Остани тук. Като видиш, че потеглям, слез долу.
23.
Когато Джани се изгубва от поглед, бързо се обаждам на Минято.
— Монсеньор, открих къде е Симон. Отвели са го в жилището на Боя.
— По дяволите! — изругава той. — Затягат редиците. Секретарят на кардинал Боя ми се обади преди час, за да ми съобщи, че няма да получим личното досие на отец Блек.
— На отец Блек ли?
— За да видим какво е заключението на Секретариата относно нападението над него.
Докато се взирам в мрака за колата на Джани, чувам как Минято диша в телефона. Питам се защо Симон прие този домашен арест. Дали за да защити поверителността на срещата в Кастел Гандолфо, или за да предпази Петрос и мен. Може би след случилото се с Майкъл вече не прави разлика между двете.
— Брат ви е в списъка на даващите показания утре сутрин — казва най-накрая Минято, — след свидетеля в негова полза.
— Можете ли да подадете искане в съда да го освободят?
— Това нищо няма да промени.
— Тогава какво ще правим?
Той издава дълъг нечленоразделен звук, после казва:
— Ще почакаме да видим колко силен е ангелът закрилник на брат ви. — Замисля се за миг и добавя: — Бъдете в двореца на Трибунала в осем часа утре сутрин.
Поколебавам се.
— Аз ли ще свидетелствам?
— Отче, вие сте застъпникът. Ще седите до мен на масата на защитата.
Чувам как долу вратите на паркинга се отварят. Инстинктивно приклякам, в случай че се покаже друг автомобил. Но е Джани, който боботи към основата на стълбите.
— Монсеньор, трябва да тръгвам.
— Ако откриете още нещо — казва той, — по всяко време…
— Ще ви се обадя.
Затварям и се спускам по стълбите на терасата, мъчейки се да потисна нервния порив да се засмея. Колата на Джани е „Фиат Кампаньола“, белият военен джип, който навсякъде по света е известен като папамобил.
— Качвай се, преди да те е видял някой — напрегнато нарежда Джани.
Добре познавам този автомобил. Когато бяхме на тринайсет, с Джани прекарахме цяла нощ в търсене на капки от кръвта на Йоан Павел в купето, защото бе прострелян в тази кола на площад „Свети Петър“.
— Къде да се качвам? — питам.
Отзад, където преди беше креслото за Йоан Павел, няма място. Там е натрупано импрегнираното платнище, което покрива Светия отец, когато вали. Джани повдига платнището.
— Отдолу.
Нужно ми е време да схвана. Иска да пропълзя на мястото за краката.
— Каквото и да се случи — продължава той и в гласа му отеква несигурност, — не казвай нито думичка. Ясно? Пред вратата има полицай, но минем ли покрай него, гаражът би трябвало да е празен. Мисля, че ще мога да ти осигуря пет-десет минути вътре.
Подчинявам се и Джани замята платнището над нишата за краката. После джипът потегля.
Пътуването е неприятно. Папамобилът е почти на моите години. Йоан Павел го получи като подарък преди четвърт век в централата на „Фиат“, когато беше на посещение в Торино, на поклонение пред плащаницата. Тринайсет месеца по-късно, в деня, когато беше прострелян, на площада пред базиликата „Свети Петър“ имаше екип учени, изследвали плащаницата, които чакаха да съобщят предварителните си заключения.