— Кротувай — предупреждава ме Джани — Наближаваме.
Колата рязко се разтърсва, докато минаваме под вдигнатата бариера и навлизаме в индустриалния квартал, неугледна зона с работилници и складове. После джипът забавя и чувам първия глас:
— Господине! Нататък не е разрешено!
Джани спира фиата.
— Тази вечер достъпът е забранен — казва жандармът. Приближил се е, защото строгият му глас се чува по-ясно.
— Имам заповед от отец Антони — обяснява Джани Местното прозвище на архиепископ Но̀вак.
— Каква заповед?
Дано Джани да знае какво прави. Когато Йоан Павел пътува с този джип, винаги го ескортира жандармерията. Само едно обаждане до участъка може да опровергае думите му.
Той обаче потупва струпаното на купчина платнище и казва:
— Утре може да вали. Трябва да проверя резервното платнище.
— Добре — отговаря полицаят. — Колко време ще отнеме?
— Десет минути.
Сега разбирам какъв е планът. Утре е сряда, денят на седмичната аудиенция на Йоан Павел. Единственият случай, когато откритата кампаньола все още се използва.
— Тази вечер тук е мъртвило — казва полицаят. — Ще ви помогна.
Но преди Джани да откаже, чувам как полицаят плъзга стоманената порта върху металните лагери. Джани обръща джипа и бавно влиза на заден.
— Чия е тази алфа? — чувам го да пита.
Намерили сме колата на Уго.
— Не е ваша работа — остро отговаря полицаят. — Къде е онова, което ви трябва?
Джани се поколебава. Пулсът ми се учестява. Открай време не го бива да лъже.
— В някой от кашоните в дъното — отговаря.
Вади ключа от запалването и се пресяга надолу, все едно да вдигне нещо, което е изпуснал. Когато ръката му се озовава пред лицето ми, той изпъва пръст към вратата. Явно от другата страна на джипа има нещо. После изчезва. Двата гласа заглъхват.
Предпазливо подавам глава над ниската врата на папамобила. Гаражът е дълъг и тесен, само колкото за две коли една до друга. Джани е паркирал точно до алфа ромеото, която е с отворени врати, като че ли някой проверява вътрешността.
Сега разбирам защо полицията е докарала колата тук. Прозорецът откъм шофьорското място е разбит. В него зее дупка с големината на човешка глава. Седалката е посипана с късчета стъкло.
Сърцето ми започва да блъска в гърдите. Пропълзявам в колата на Уго. Вътре мирише на мухъл. Пред шофьорското място полицаите са поставили пластмасова червена стрелка, която сочи назад. Обаче отдолу няма друго освен правоъгълен отпечатък от нещо, което е било там. Трябва да погледна по-отблизо.
Зад мен Джани и полицаят са започнали да сглобяват гюрука за дъжд. Моите пет-десет минути вече текат.
Навеждам се и оглеждам под седалката с фенерчето на ключодържателя си. Джани ми каза, че полицаите разпитвали за шофьорското място. Седалката е закрепена с метални релси и една част от тях е ожулена. Каквото и да е имало на пода, сигурно е било закрепено за тях.
Плъзвам лъча на фенерчето настрани и нещо проблясва. От постелката стърчи парченце метал, не по-голямо от белия полумесец на ноктите. Пресягам да го взема, после си спомням, че трябва да внимавам с отпечатъците. В един курс за обучение на затворници, който водех, заловиха един затворник в час по вероучение с използвана спринцовка, затова снеха отпечатъци и взеха кръв на всички, включително на мен. Мушвам пръсти под плата на расото си, преди да вдигна от пода бронзовия полумесец. Външният му ръб изглежда гладък, но вътрешността е назъбена и извита. Нещо в това парченце ми изглежда познато, но не се сещам защо.
В далечината се чува по-силен шум. Джани ме предупреждава. Пъхвам металното парченце в джоба си и запълзявам обратно към папамобила. Обаче докато пълзя, минавам покрай помощна масичка на колелца. Върху нея в найлонови пликчета са предметите, които сигурно са извадени от колата на Уго. Автомобилно зарядно за телефон. Термос с инициалите на Уго. Парче хартия. И още няколко неща. Спирам.
Найлоновите пликове са с червени печати ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА. Отзад имат джобчета за вписване на мястото и времето на събиране на съответните улики, номера на делото и на кого са поверени. Струва ми се странно, че още са тук, вместо да са изпратени в съда като веществени доказателства. На отделен лист най-отгоре върху количката пише: ЗАДРЪЖ ДО ВТОРО НАРЕЖДАНЕ. Дали Минято изобщо знае, че тези неща са намерени?