— Благодаря, сестро.
Затварям и бъркам в двата джоба на расото си. От единия изваждам металния полумесец. От другия — ключа си от хотела.
Закачен е на ключодържател с овална пластина, на която е изписан номерът на стаята. Цветът и дебелината съвпадат идеално. Парченцето е отчупено от точно такава пластина.
Вглеждам се по-внимателно и откривам следите от натиск. Сигурно е била използвана за разбиването на нещо. Каквото и да е било, опитът не се е увенчал с успех.
Сядам на масата в кухнята и се опитвам да подредя тази информация в разбираем вид. Телефонните обаждания до апартамента ми водят до „Санта Марта“. Обирът в колата на Уго също. Може би това е първият намек, че влизането с взлом и убийството наистина са свърза ни. Влудява ме мисълта, че двамата с Петрос бяхме отседнали в хотела и сме спали под един покрив с човека, който го е направил.
Потривам металната пластина в дланта си. Хотелът е предназначен за външни гости, но там отсядат и свещениците от Секретариата, когато минават през Ватикана. По телефона Минято каза, че кардинал Боя не иска да разберем кой е пребил Майкъл. Той отказва да ни даде тази информация. След смъртта на баща ми Боя е враг на обединяването на католици и православни. Той е човекът, който използваше Секретариата като средство да задуши жестовете на добра воля от страна на Йоан Павел към нашата братска Църква.
Симон вероятно е съзнавал, че предизвиква съдбата, канейки православните свещеници на изложбата. Сигурно се е постарал възможно най-дълго Боя да не го надуши. Затова в дипломатическия му паспорт няма и намек за пътуване до Сърбия или Румъния. Вероятно си е извадил обикновен италиански паспорт, за да скрие какво прави. Някъде по това време обаче трябва да е претърпял по-съкрушителен удар. В разгара на преговорите на брат ми с Православната църква Уго е открил, че плащаницата е била открадната от Константинопол.
Това откритие вероятно е задвижило останалите събития. Майкъл е бил нападнат от хора, които са искали да узнаят какво е открил Уго. Същата заплаха беше написана на гърба на снимката, която изпратиха на мен. Кардинал Боя, изглежда, е осведомен, че Уго е открил нещо, но не и какво точно. Може би точно това се надява да измъкне от Симон, като го поставя под домашен арест.
По ирония на съдбата би било напълно достатъчно да обиколи изложбата на Уго. Залите са недовършени, но отговорите ще му избодат очите. Ако Негово високопреосвещенство научи няколко думи на гръцки, ще проумее истината, изписана на онези стени.
Ставам и нагазвам в мрака на път към спалнята. Брат ми може и да е поставил тази изложба над собствената си кариера, но аз няма да го направя. Симон е предопределен за по-велики дела от това да покани няколко православни свещеници в Рим. Когато утре дава показания, съдиите трябва да чуят какво всъщност е заложено на карта.
Надниквам в тоалетката си, но не намирам каквото търся. Затова прекосявам въображаемата граница между моята половина на стаята и тази на Мона и отварям кутията за бижута, която ѝ направи баща ѝ след нашия годеж. Тя изчезна, без да вземе нищо освен един сак с малко дрехи, и тъй като съпругите на свещеници рядко носят бижута, всичко си е още тук: скромните диамантени обеци, носталгичните момичешки пръстени, златната верижка с латинския кръст, заменен от гръцкия, който сигурно е носела в деня на заминаването си. Отварям малкото долно отделение. Вътре има ключ. Нанизвам го на ключодържателя си.
На път за вратата спирам и отварям шкафчето, което беше преобърнато при нахлуването. Вътре е найлоновият плик, в който с Петрос държим резервни кабели, жици и адаптери. Навивам всичко, което на пръв поглед би могло да зареди мобилен телефон, и го пъхвам в расото си.
После, преди отново да сляза долу, се опитвам да се подготвя за онова, което предстои да видя.
На долния етаж на жилищната ни сграда се намира Ватиканската здравна служба. Когато със Симон бяхме малки, американските свещеници летяха до Америка, за да си направят прегледите, вместо да рискуват с ватиканските лекари. Разказват се какви ли не ужасяващи истории за тях. Преди петдесет години Пий XII получил пристъп на хълцане, затова лекарят му предписал инжекции от стрит агнешки мозък. Друг папски лекар продал медицинския картон на Пий на вестниците и балсамирал мъртвото му тяло чрез експериментална техника, от която трупът на папата започнал да клокочи и да отделя газове, докато поклонниците се изреждали да го видят. Десет години по-късно се наложило да отстранят простатата на папа Павел VI, а лекарите на Ватикана решили да извършат операцията в библиотеката му. Неговият наследник Йоан Павел I починал трийсет и три дни след като станал папа, защото лекарите му още не знаели, че той пие хапчета за заболяване на кръвта. Човек би допуснал, че погребалните агенти на Ватикана са на световно ниво с оглед на богатия си опит. Но тук няма погребални агенти, няма и морга. Папите биват балсамирани в своите покои от доброволци от града, а ние, останалите, се задоволяваме със задната стаичка на Здравната служба. Точно към тази стая съм се запътил в момента.