Петна по двете ръце.
Спирам и отново поглеждам. После разлиствам страниците за друга отпратка. До диаграмата на цялото тяло един ред споменава за барутен нагар, открит по ръката на Уго, с която сигурно се е опитал да се предпази. Само че не това пише в бележките. Там става дума за петна по двете ръце.
Замислям се и си припомням какво каза онзи гвардеец за тялото на Уго на двама ни със Симон часове след смъртта му.
Май имало нещо странно. Нещо по ръцете или краката му.
Впервам поглед в издутината под чаршафа върху металната маса. И се ужасявам от онова, което трябва да направя сега.
Само Симон получи позволение да види тялото на татко в тази стая. Два дни по-късно, когато се наведох над отворения ковчег, за да целуна светата икона на гърдите му, усетих уханието на одеколона, който му беше сложил погребалният агент, и разбрах, че баща ми вече го няма. Тялото пред мен беше станало непознато. Никой гръцки свещеник не ползва одеколон. Но уханието си остана с мен, сред сгънатите в дъното на мозъка ми спомени. И сега, когато пристъпвам към масата, то се връща.
Впервам поглед в белия чаршаф. И към релефа на трупа на Уго. И после надявам познатата броня на свещеника срещу смъртта. Тук няма нищо страшно. Душата не умира. Уго продължава да живее, както е живял и досега, просто отделно от тялото си.
Но въпреки това има нещо натрапчиво призрачно в този безличен покрит труп. Сякаш всичката смърт се е настанила тук. От нея ме дели единствено тънък чаршаф. Кой знае защо, се сещам за Уго на масата в дома му, когато ми показваше своето копие на плащаницата. Ръката му витаеше почтително над плата, без да го докосва.
Повдигам чаршафа само колкото да погледна ръката на Уго. Петното на нея е ръждивокафяво. Простира се върху кожата му в познатата форма — по-тъмно по върховете на пръстите и почти незабележимо по дланта.
Сърцето ми вече бие учестено, кръвта пулсира в слепоочията ми.
Спускам чаршафа и минавам от другата страна на масата. На лявата му ръка има сходно петно. Уго е държал „Диатесарон“ малко преди да умре. Но защо? Реставраторите би трябвало отдавна да са приключили с текста. Фотоси на страниците на „Диатесарон“ сигурно са окачени по стените на залите. Допускам, че последната врата, която с Петрос не можахме да отворим, е била заключена, защото „Диатесарон“ вече е бил поставен на мястото си в експозицията, величествено изложен в последната зала. Уго не е имал причина да го мести.
Освен ако не го е занесъл в Кастел Гандолфо. Освен ако по някаква причина не го е показал на православните. В този случай „Диатесарон“ може да е онова, което е било откраднато от онзи автомобил. Размерите му са много близо до тези на отпечатъка, който видях под седалката в колата на Уго.
Нетърпеливо претърсвам металните таблички. И най — накрая, под малка купчина документи, откривам обикновено найлоново пликче без печат и без никакви полицейски знаци. Вътре е мобилният телефон на Уго. Батерията е изтощена, затова вадя кабелите за зареждане изпод расото си и намирам подходящия. След това се заемам да разглеждам списъка с обажданията.
Последните четири обаждания са от Симон В 3:26, 3:53 и 4:12 ч. следобед Уго не е вдигнал. След това е минал повече от половин час без позвънявания. И накрая, в 4:46 ч., брат ми му се е обадил за последен път. Говорили са минута и половина. След около деветдесет минути Уго е бил мъртъв, защото Симон позвъни в апартамента ми малко след шест часа, за да ме помоли да отида при него в Кастел Гандолфо.
Набирам гласовата поща на Уго. И наистина, Симон е оставил съобщения. Механичният глас оповестява: Петнайсет и двайсет и шест, и после:
Уго, аз съм. Исках само да преговорим сценария. И да ти напомня някои неща: италианският не им е основен език, затова говори бавно. Ще те представя, а ти трябва да говориш само двайсет минути, затова не се притеснявай. Само, моля те, не споменавай онова, за което говорихме.
Пауза.
Освен това исках да ти кажа, че посетителите са повече, отколкото очаквахме. Говорихме за малка група, но Светият отец ни оказа огромна подкрепа, затова не се учудвай. Това е още една важна причина да спазваме сценария. Не бива да ги разочароваме.
Последна пауза.
Знам, че ти е трудно. Но ще се справиш. Ако се изкушаваш да пийнеш нещо, прояви сила. Аз ще съм с теб през цялото време.
Съхранявам съобщението в паметта. После, в четири без седем, Симон оставя второ съобщение. Този път гласът му звучи по-напрегнато.