За Октав беше щастие, че в началото на обучението си попадна под властта на една енергична натура, чието малко деспотично, но благотворно влияние му се беше силно наложило. В лицея „Шарлеман“, където го беше изпратил баща му да завърши образованието си, Октав беше завързал тясно приятелство с един от своите другари, един елзасец. Марсел Брукман, който, една година по-млад от него, скоро му се наложи с физическата си, умствена и нравствена сила.
Марсел Брукман, останал сирак на дванадесет години, беше наследил малка рента, която му стигаше само да плаща обучението си в колежа. Ако не беше Октав, който го водеше през ваканциите при родителите си, той никога не би излязъл вън от стените на лицея.
Така семейството на доктор Саразен стана скоро семейство и на младия елзасец. Чувствителен, въпреки привидната си сдържаност, той разбра, че през целия си живот трябва да бъде предан на тези хора, които му бяха наместо баща и майка. И беше съвсем естествено да обожава доктор Саразен, жена му и милата им и вече сериозна дъщеричка, които му бяха отворили сърцето. Но своята признателност той доказваше с дела, а не с думи. Наистина беше си поставил приятната задача да направи от Жана, която обичаше учението, девойка с откровен характер, с твърд и разсъдлив дух, а от Октав — син, достоен за баща си. Октав, трябва да кажем, правеше тази задача на младия човек по-трудна, отколкото сестра му, която за своята възраст превъзхождаше брат си. Но Марсел беше се зарекъл да постигне своята двойна цел.
Защото Марсел Брукман беше един от тези храбри и съобразителни борци, които Елзас праща всяка година на голямата парижка арена. Още като дете той се отличаваше с якостта и гъвкавостта на мускулите си, както и с будния си ум. Беше, вътрешно целият воля и смелост, така както външно бе изсечен под прави ъгли. Още от колежа го измъчваше една непреодолима нужда да бъде отличен във всичко — на успоредката, както и с топката, във физкултурния салон, както в химическата лаборатория. Ако изпуснеше някоя награда за своята годишна жътва, смяташе годината за изгубена. На двадесет години той имаше снажно, тясно в таза и силно, пълно с живот тяло, представляваше една органична машина с максимално напрежение и производителност. Одухотворената му глава спираше погледа на внимателните хора. Влязъл втори по ред във Висшето средищно училище същата година, в която постъпи и Октав, той беше решил да излезе първи.
Тъкмо на неговата настойчива и стигаща за двама енергия Октав дължеше приемането си. В продължение на цяла година Марсел го беше покровителствувал, беше го карал да работи и с голямо усилие беше го довел до успех. Той изпитваше към тази слаба и неустойчива натура приятелско съчувствие, каквото един лъв изпитва може би към някое кученце. Харесваше му да укрепва с излишъка на своя сок това анемично растение и да го оплодотворява до себе си.
Войната от 1870 година изненада двамата приятели в момента, когато вземаха изпитите си. Още на другия ден след свършването на конкурса Марсел, обзет от патриотична болка, изострена от нашествието, което заплашваше Страсбург и Елзас, постъпи в 31-ия пехотен стрелкови баталион. Октав последва тутакси неговия пример. Двамата рамо до рамо участвуваха в тежките обсадни сражения при подстъпите на Париж. Марсел получи в Шампини куршум в дясната ръка, а в Бузенвал — пагон на лявата ръка. Октав нямаше ни нашивка, ни рана. Да си кажем правичката, не по негова вина, тъй като следваше навсякъде приятеля си под огъня. Той беше не повече от шест метра зад него. Но тъкмо тези шест метра бяха всичко.
След възстановяването на мира и възобновяването на всекидневната работа двамата студенти живееха заедно в две съседни стаи на един скромен хотел близо до училището. Злочестините на Франция, отделянето на Елзас и Лотарингия бяха придали на характера на Марсел мъжествена зрелост.
— Задача на френската младеж е — казваше той — да поправи грешките на бащите си, а тази задача може да се постигне само с труд.
Станал още в пет часа, той будеше и Октав. Отвеждаше го на лекции и на излизане не го изпускаше ни крачка далеч от себе си. Връщаха се, за да се отдадат на работа и я прекъсваха само сегиз-тогиз, колкото да изпушат една лула и да изпият чаша кафе. Лягаха си в десет часа със задоволено, ако не радостно сърце и с пълна глава. От време на време — партия билярд, някой добре подбран спектакъл, още по-рядко някой концерт в Консерваторията, яздене до Вериерската гора, разходка в гората, два пъти седмично състезание по бокс или фехтовка. Такива бяха почивките им. Октав проявяваше понякога стремеж към бунт и хвърляше завистлив поглед към някои не дотам препоръчителни развлечения. Казваше, че ще отиде да види Аристид Льору, който „караше правото си“ в пивницата „Сен Мишел“ Но Марсел се надсмиваше така жестоко над тези приумици, че най-често Октав отстъпваше.