Изненадан от това ненадейно заключение, Марсел скочи на крака като от някоя пружина. Октав му стисна мълчаливо ръката, докато докторът разтваряше пред него прегръдките си. Младият елзасец беше побледнял като мъртвец. Но мигар това не е оня вид, който взима щастието у силните души, когато влиза в тях, без да извика: внимавай!…
Двадесета глава
Заключение
Франсвил, освободен от всяко безпокойство, в мир с всичките си съседи, добре управляван, щастлив благодарение мъдростта на жителите си, процъфтява в благоденствие. Щастието му, напълно заслужено, не буди завист у никого, а силата му налага уважение и у най-войнолюбивите.
Градът на стоманата беше чудовищен завод, оръдие за разрушение в желязната ръка на хер Шулце; но благодарение на Марсел Брукман ликвидирането му мина безпрепятствено и Щалщадт стана средище на безпримерно производство на всички полезни промишлености.
От една година Марсел е щастлив съпруг на Жана. Тяхното щастие се увеличи още повече, когато им се роди дете.
Колкото до Октав, той застана смело под заповедите на своя зет и му помага с всички сили. Сестра му се кани сега да го ожени за една от приятелките си, прекрасна девойка, чийто здрав смисъл и добър разум ще предпазят мъжа й от връщане към слабостите му.
Желанията на доктора и жена му се изпълниха и за да кажем всичко, те биха били на върха на щастието и дори на славата — ако славата някога е значела нещо в техните честни стремежи.
Можем да уверим читателите още отсега, че бъдещето принадлежи на усилията на доктор Саразен и Марсел Брукман и че примерът на Франсвил и на Щалщадт, образцов завод и образцов град, не ще остане без полза за бъдните поколения.