Медузата започна да пулсира с ритъма на гласа. Сякаш бе някаква безформена уста, която говореше:
— Вие сте Мишел… командир-сменник на Ян… Аз съм планетата, която наричате Ливиус. Убеден ли сте, че спите?
— Спя, разбира се, но сънувам.
— Какво изпитвате?
— Много неща. Интересно ми е, защото още не съм разговарял с планета.
— И сега разговаряте не със самата планета, а с волята й. Разбирате ли?
Чува се смехът на Мишел. Странен, сънуван смях. Кратко мълчание. После:
— И с воля на планета не съм разговарял. Виж, със същества — да!
Отново мълчание.
— Вие разговаряте с волята на планетата Ливиус, изразена от населяващите я същества.
— Хайде, покажете се, че става скучно.
— Невъзможно е. Не можете да ни видите. Нямате сетива за нас.
— Щом мога да ви чувам, мога и да ви виждам.
— Вие чувате себе си, Мишел. Своя глас, изменен от изживяването и техниката. Вие превръщате волята ни в думи и изречения, в нещо разбираемо за вас.
— Хубави глупости сънувам.
— Волята е еднаква в целия Космос, Мишел. Тя изобщо е еднаква. Вие например обичате животните. С какво качествено се различава волята на едно земно същество от това на друго? Ако можехте да превръщате в думи волята на кучето или котката си, щяхте да ги разбирате. Но вината не е във вас, а в тях. Те не могат да ви внушават волята си. А ние можем. Впрочем излишно е да ви казвам това. Би трябвало сам да го проумеете.
— Сънят става научно-популярен.
Отново смехът на Мишел.
И отново мълчание.
Погледите на Ян и Мишел се срещнаха и се разделиха. Напрежението изтръгваше капчици ситна пот по челата им. Лицата им бяха по-бледи от всеки друг път. Но се опитваха да се усмихват.
Медузата върху екрана пулсираше, гърчеше се сякаш от усилие, като че ли бе лице на същество, което с мъка търси думи.
— Няма нищо… весело, Мишел… Вие сте тръгнали да търсите своите… приятели и колеги. Някои от тях познавате, други не. Хубаво е, че търсите… и непознати. Изобщо хубаво е, че се търсите. Хубаво е, че и те… търсеха приятелите и колегите си… но това не бива да продължава до безкрайност. Ние ви предупреждаваме: прекратете полета, върнете се, опитайте се да убедите вашата Земя да не търси повече… изчезналите.
— Защо?
— Защото… знаете, че ще изчезнете и вие. И другите след вас. Ще умрете, Мишел. Както при вас се нарича това. Вие сте биологически същества, вие сте слаби, много слаби. Ние ви обичаме, защото сте слаби, краткотрайни като мигновения, а се държите като силни и вечни. Това е трогателно… Вие сте предани, това е трогателно. Ние имаме само едно желание: да бъдете добре, по вашему. Сега доброто е в отказа. Вие ни измъчвате, Мишел, като отхвърляте отказа. Измъчвате ни, защото не можем да ви помогнем с друго, освен да ви отблъснем от себе си. Или да ви приемем така, както приехме другите.
— Ами приемете ни, щом ни обичате. Пиетет в Космоса?
— Не се надсмивайте.
Мълчание.
— Не се надсмивайте, Мишел. Невъзможно е да ви приемем другояче, освен… Колкото и да искаме, а ние наистина ви искаме. Може би някога ще открием начин да ви приемем такива, каквито сте, и да ви върнем същите. Кой знае кога. Но за сега е невъзможно. Такива като вас загиват, ако ни доближат. Разбрали сте това или поне го предполагате, а все пак искате да влезете в Зоната? Да загинете ли искате?
— Антиматерия?
— Не зная какво е това. Опитвам се да го разбера от мислите ви. Но това са мисли на спящо същество, а тогава мислите ви са несъвършени. Научихме го от… предишните жертви. Може би е това, което предполагате. Но доколкото разбираме, вие изобщо разсъждавате неправилно. Плюс и минус е равно на нула — това е вашият стереотип. Нищо не е равно на нула, Мишел, и не съществува „нищо“… Боя се, че чрез самите вас ще изпитате… Да, ще изпитате… ще загинете, ако ни доближите. Ако ни доближите. Не доближавайте Зоната. Тук все още можем да ви въздействуваме. Бихме могли да ви задължим, но това е противно на принципите ни. А ние уважаваме и себе си.
— Не е ли време да се събудя? Що за идиотски сън?
— Вие също мислите… че всяко действие предизвиква същото по размери противодействие. Какви деца сте вие, милите! С тези представи ли искате да влезете в Зоната? Или с тези илюзии, че енергията, движението и материята са неунищожими?
— Защо ми говорите това?