Шефът на периферията започна дълго изказване, в което постепено оформи предложение да се обсъди ефективността в работата на видеопаметта, вероятно кроейки нескопосани планове да разклати сегашния й шеф, за да може след време да наложи свой човек на негово място.
Главният пиксел я изслуша, след което поиска думата, издуха си подробно носа и каза: „А пък на жена ми вчера са й предложили да си купи контрабандни тиквички! Едвам я успокоих! Много съм възмутен! Предлагам да се заемем сериозно с контрабандата и да я пресечем от корен, като дадем на медиите някои имена!“
В този момент Oldfish го виждаше като майстор на бойните изкуства, който с едно неуловимо движение тръшва на земята противника си, като пътем му строшава няколко ръце и крака.
Шефът на периферията забърбори нещо в смисъл, че има предвид високата ефективност на видеопаметта.
Oldfish поиска думата и каза, че напълно подкрепя уважаемия колега, ефективността на видеопаметта трябва да се повиши, като за целта предлага Управителният съвет да гласува увеличение на бюджета й с три процента. Предложението му бе подкрепено единодушно, а Oldfish получи две червени точки — в периферията и във видеопаметта…
— Някои хора се мислят за свещени крави! — каза шефът на видеопаметта, тъпчейки носната кърпа в джоба на сакото си. — Идва при мен Главният секретар и ми говори нещо за нов управленски стил! „Остави ме, казах му, аз имам нередовен стомах!“ Черпих го лимонов чай и го отпратих!
— Напоследък Главният секретар има някои проблеми. Боли ме като си помисля, че може би не е в състояние да изпълнява задълженията си.
— Главният секретар? Голяма беда, голяма!
— Мисля, че всички ние трябва да му помогнем в този тежък за него момент, защото ние сме не само колеги, но и приятели, един екип, който работи заедно за доброто на Града.
— Дето има една дума — повече от роднини сме!
— Чудесна формулировка! Между другото, искам да се посъветвам нещо с теб. Питам се, не са ли прекалено големи административните разходи? Не ощетяваме ли така хардуерните звена, които вършат същинската работа? Мисля си, че трябва да им отделим повече внимание и особено на видеопаметта като лице на Сървъра.
— На видеопаметта? Много хубаво го мислиш! Искаш ли чай?
Главният пиксел взе очукан тенекиен чайник и сипа портокалов чай в многократно употребявани пластмасови чашки за еднократна употреба. Oldfish знаеше, че чаят ще е ужасяващо сладък, но смело отпи и успя да преглътне без сладостта да го задуши.
— Кажи ми нещо за пиксел 1D4C00?
— Пиксел 1D4C00? Мой човек е! Защо питаш?
— Попадна ми нещо името му, та ми стана интересно.
— Пиксел 1D4C00? Той е последният пиксел на екрана! Върши си работата!
— Ще ми дадеш ли да прегледам служебното му досие?
— На пиксел 1D4C00? Ще ти го дам, защо да не ти го дам!
Шефът на видеопаметта седна пред компютъра си и забоде нос на един пръст от екрана му. От такова растояние сигурно виждаше всичко пикселизирано, но пък явно се оправяше, защото затрака с невероятна скорост по клавишите. Oldfish се загледа и забеляза, че половината му движения бяха да натиска Backspace, за да коригира грешно въведени символи. На практика за да напише една дума, той натискаше три пъти повече клавиши и това му отнемаше два пъти повече време.
„Всеки луд си има своя номер“, помисли си Oldfish, който обичаше да систематизира хората и явленията.
Главният пиксел му подаде оптичен диск:
— Пиксел 1D4C00! Ето го пиленцето!
— Благодаря ти!
Oldfish взе диска и стисна лепкавата му от чая ръка.
Oldfish си наля един пръст малцово уиски и два пръста леденостудена пречистена вода, отпи хубава глътка, седна пред компютъра, пъхна в драйва оптичния диск и се зачете в досието на пиксел 1D4C00.
> 2.
Събуди го парчето „You Break My Display“ на Lora Byte. Пиксел 1D4C00 отвори очи, разшири прозореца на Retro Music Television до цял екран и изгледа края на клипа. Беше на 68-о място в класацията „100 от 1000“. Плъзна курсора по списъка и откри любимото си парче „Click It, Baby!“ от албума „Divided by Zero“ на групата „Divide Overflow“. Беше на 17 място. Той наду звука до дупка, минимизира целия виртуален компютърен екран и стана.
Взе пакетче с влажна кърпичка, на опаковката пишеше „Съдържа 30 милилитра трикратно пречистена вода, кожата ви има нужда точно от това“. Изтри лицето си като вдъхваше дълбоко освежаващия аромат на синтетична мента.