Според последните препоръки съобразно с Призива за здравословен живот и във връзка с Призива за опазване на кислорода, одобрени от Управителния съвет, за низши държавни служители като битове, байтове и пиксели най-подходящи са физически упражнения в продължение на не повече от 5 минути на ден с учестяване на пулса до не повече от 90 удара в минута. Тази сутрин 1D4C00 направи обичайните 30 лицеви опори и 50 коремни преси, разпределени в групи по 10 с 20-секундни дихателни упражнения между тях.
Докато изтриваше тялото си с освежаваща кърпа („Екстрактът от жлезите на испански бик прави мъжа неустоим!“), се огледа в огледалните врати на гардероба. За съжаление мускулите му не бяха достатъчно масивни, но затова пък релефът им бе повече от задоволителен.
Максимизира виртуалния компютърен екран и отвори прозореца на сигнално-охранителната уредба. Набра кода за отключване на хладилника. Доближи окото си до сензора на вратата и системата сканира ретината му. На екрана се появи съобщение „Хладилникът е отключен. Приятна закуска. Опитахте ли вече новите хапки от аерирано говеждо „Задушен рай“?“
— Не и нямам намерение да ги опитвам — измърмори 1D4C00 и закуси с пилешка пържола и 300 милилитра пречистена вода.
Последната глътка сипа в саксията с трева. Въпреки че Призивът за опазване на растителността позволяваше отглеждането на всякакви неядливи растения, съобразно с Призива за опазване на питейната вода повечето хора държаха у дома мухъл, плесен или най-много мъх. Тревата също се вместваше в нормите, но на нея не се гледаше с добро око, защото е прекалено сочна, току-виж някой се изкушил да я опита, а хапнеш ли веднъж зелено, ще ти се прииска да опиташ и маруля, после краставица, после домат и край, оттам-нататък връщане няма, пътят е единствено и само към клиниката за лекуване на безнадеждно пристрастени. 1D4C00 веднъж сдъвка тревичка, но не му хареса.
Пикселът взе кутията с клечки за зъби. Не, че толкова имаше нужда от клечка, колкото искаше да види каква ще му се падне. Бръкна напосоки. Върху дръжчицата на клечката имаше удивителна. „Внимавай“? Или може би означаваше „Има да се чудиш“?
Захапа клечката и отвори прозореца на гардероба. Избра за търсене сив костюм, бяла риза и графитено черна вратовръзка с почти невидими сребърни райета. С такава вратовръзка бе Джеймс Бонд в 2783-я филм за него „One Backup Is Not Enough“. Естествено, чорапите също ще са сиви. Проследяващата система го информира, че костюмът е в лявата част на гардероба, ризата е вдясно, вратовръзката виси в лявата част на лявата врата, левият чорап е в средното чекмедже на скрина, обаче десния го нямаше никъде. 1D4C00 влезе в LOG-файла на черната кутия на чорапите, прегледа данните от последните 24 часа и видя, че по време на снощното сухо пране GPS чипът в десния чорап e спрял да подава информация, значи най-вероятно се е повредил. Отбеляза си в Personal Tasks Manager по-късно през деня да пусне доклад за случая. Подмени чорапите с черни, облече се и грижливо среса оредяващата си коса.
Когато 1D4C00 излезе в коридора, пред вратата го очакваше неговият антивирусен скенер.
— Добро утро, пиксел 1D4C00.
— Добро утро, скенер 1D4C00.
— Ще ми отделите ли минута, минута и половина? Няма да ви забавя, ще поговорим пътем.
1D4C00 хлопна вратата на стаята си и тръгна наляво към главен коридор N254. Скенерът закрачи до него, белите му обувки се открояваха сред тълпата чиновници, тръгнали на работа. За разлика от служителите на AntiVirus Realtime Auto-Protect System, които бяха длъжни да носят своите тъмносини униформи, антивирусните скенери можеха да се обличат както си искат. Обикновено те носеха черни или сиви костюми, но скенер 1D4C00 предпочиташе коприната в пастелни тонове. Днес бе гарнирал нежнокафявия костюм с бяла вратовръзка и кърпичка в малкото джобче. Всичко това явно струваше доста, но скенерът бе наследил известно количество акции в градската пречиствателна станция и можеше да си позволи някои дребни глезотийки.
— Ще говоря направо, пиксел. Преди 24 минути пулсът ви се е ускорил до 94 удара в минута и е спаднал под препоръчваните съобразно с Призива за здравословен живот 90 удара след 16 секунди. Да ми кажете нещо за това?
— Правех сутрешните си упражнения.
— Това е чудесно — скенерът го огледа одобрително. — Формата ви е завидна. Ала правилата са създадени за да се спазват за ваше добро и това е от полза за всички.
— Все пак става дума за 4 удара над позволеното. Какво са 16 секунди по 4 удара в повече, скенер? Дреболия!
— Абсолютно сте прав. Но да си припомним — в този град живеят повече от три милиарда души. Твърде много дреболии биха се събрали накуп, ако не уважаваме Призивите. Драги ми 1D4C00, уви, кислородът не е чак толкова много, колкото ни се иска на нас и ако смятаме това за дреболия, ни очакват твърде неприятни преживявания.