Още като младши байт в компютърната академия „West Pointer“ пиксел 1D4C00 осъзна, че на пръв поглед безсмисленото дублиране чрез хора на информацията от BIOS, видеопаметта и FAT на Сървъра, всъщност е в основата на нашата увереност в бъдещето. Трудно е да се обясни защо е така, нужно е да го почувстваш и това бе основният проблем на 1D4C00 през петте години следване, но, слава Богу, справи се и даже получи много добра оценка на заключителните изпити…
Минавайки покрай клетката на пиксел 1D45C3, 1D4C00 надникна вътре за да покани приятеля си да пийнат по нещо след работа. Зад бюрото седеше непознат мъж с прилежно обръсната глава и пищни мустаци, които сякаш бе взел назаем от по-големия си брат. 1D4C00 се дръпна обратно и се огледа, но не, не бе сгрешил — това бе точно третата клетка отляво надясно на най-долния ред на видеопаметта. Отново пъхна главата си вътре.
— Здравейте — каза 1D4C00, — търся 1D45C3?
— Аз съм?
— Вие сте пиксел 1D45C3?!
— Точно така. А вие сте?…
— Пиксел 1D4C00.
— Приятно ми е да се запознаем! — онзи стана и му подаде ръка.
— Вие не сте пиксел 1D45C3!
— Аз съм той. Тоест аз съм аз — една вена се изду върху слепоочието на мъжа.
Двамата стояха очи в очи.
— Какво става тук? — началникът на ред 1200 се появи както винаги безшумно. Тъй като при тях нямаше място, той влезе в съседната клетка и се надвеси над преградата. — Защо си тук, 1D4C00?
— Търся пиксел 1D45C3!
— Аз съм пиксел 1D45C3!
— Да, той е.
— Шефе, това не е 1D45C3!
— Защо, 1D4C00? Това чие работно място е?
— На пиксел 1D45C3, шефе, но този човек не е той!
— Как да не е той, като самият ти каза, че това е неговото работното място!
— Да, това е неговото работно място, но това не е той!
— Чуй ме добре, пиксел — на мястото на пиксел 1D45C3 може да работи единствено и само пиксел 1D45C3! Учил си това в академията, нали?
— Да, така е, но не е така…
— Така ли е или не е така?
1D4C00 опита да се замисли.
1D45C3 бе най-добрият му приятел и той го познаваше като бюрото си, а този човек му беше абсолютно непознат…
Макар че донякъде приличаше на него…
Много пиксели се събраха наоколо да ги зяпат…
Наистина на мястото на един пиксел не може да има друг пиксел…
Когато иска това, шефът му умее да гледа особено изпитателно…
Дали не бърка…
— Така ли е или не е така, пиксел 1D4C00?
— Така е.
— Желая ви приятна и ползотворна работа, колеги! Заемете местата си, работният ден започва след по-малко от минута!
Пиксел 1D4C00 бързо отиде в клетката си, седна зад бюрото и точно в 9 часа започна да попълва сутрешния доклад за състоянието на своята точка от екрана.
Според препоръките сутрешният доклад би трябвало да бъде попълнен за 55 минути, за часови доклад бяха предвидени 40 минути. На тренажора в академията 1D4C00 успяваше да се вмести в тези времена. Тук обаче беше друго.
Въпреки звукопоглъщащите прегради едва доловимото скърцане на 1 920 000 маркера върху пластичните бланки изпълваше огромното помещение с тих, но невероятно плътен звук, който се възприемаше не толкова с ушите, колкото с нервите на зъбите. На всеки кръгъл час пикселите започваха да пръскат поредния комплект бланки с пулверизатора за изтриване и тогава човек имаше чувството, че самата Земя е решила да се направи на привлекателна и се пръска с дезодорант под мишниците. Облакът пулверизиран изтриващ химикал със сложния си химически мирис бе точно като нещо, долетяло изпод мишниците на една толкова амортизирана планета.
Когато преди почти половин година седна на работното си място във видеопаметта, пиксел 1D4C00 дълго време не можа да влезе в график, ослушваше се, озърташе се и се молеше климатикът по-бързо да пречисти въздуха и шефът на реда веднага да се махне иззад гърба му, по възможност не безшумно, а с нормални и много енергични крачки. Непопълнените доклади се трупаха и той трябваше да остава вечер до късно в работната си клетка за да се справи. Тогава пък тишината бе оглушителна. 1D4C00 седеше в ъгъла на яркоосветената зала с площ 4 800 000 квадратни метра и му се искаше да извика „Ехо!“
Всичко това постепено отмина и сега той почти се вместваше в препоръчителните времена.
За разлика от часовите доклади, които съдържаха само по 52 въпроса, сутрешният и вечерният бяха наистина подробни. В тях имаше както въпроси за служителя („Цвят на очите?“ 1D4C00 попълни обичайното „пъстри“), така и за състоянието на неговия пиксел („Опишете в свободен текст с около 100 думи цвета на вашия пиксел.“ Днес той даде следното описание „Лаконично казано цветът е сив, но така изобщо няма да добием представа за действителния вид на пиксел 1D4C00, защото казвайки „сив“, човек се сеща за сивото на меланхолията, самотата, грижата. Когато обаче става дума за цвета на този пиксел, ние говорим за сивото на решителността да постигнеш желаната цел, сивото на онази всекидневна деловитост, стегната и лишена от глупави украшения, която уверено води индивида към успеха на цялото общество. Хладно стоманено острие, изваяно сребърно украшение, свръхздрав дуралуминиев детай — мощ, красота и устойчивост са ключовите думи, които убедено свързваме със сивото на пиксел 1D4C00.“)