1D4C00 успя да попълни сутрешния си доклад за 58 минути, раздвижи схваната си китка и започна подготовката на бланките за доклада в 10 часа.
В обедната почивка пиксел 1D4C00 отскочи до тоалетната. Бе гладен, но заведенията край видеопаметта винаги бяха претъпкани и обедната му почивка щеше да мине в очакване да получи нещо за ядене. Затова пътем си купи от автомата блокче високоенергийна смес с вкус на шоколад и 300 милилитра пречистена вода и се върна на работното си място. Седна, качи краката си на бюрото, активира виртуалния си компютърен екран, отвори прозореца на спортния информационен канал и зачете резултатите от срещите в мишото първенство, докато вкарваше в тялото си енергия и вода.
През първия си работен ден пиксел 1D4C00 щеше да се напикае. Призивът за опазване на времето препоръчваше работното място да се напуска само в обедната почивка. По едно време мехурът му така се изду, че той започна панически да мисли къде би могъл да се облекчи. Издърпа чекмеджето на бюрото си, огледа го хубаво и забеляза, че към задната му стена с парче лепенка е прикрепен стар маркер. Замалко да се изпусне. Този маркер не би трябвало да е там. Според препоръките на Призива за опазване на суровините, изразходваният маркер се предава на началника на реда, който срещу него дава нов маркер. Как ще обясни наличието на този маркер в бюрото си? Тогава обаче не бе в най-добрата форма за мислене, затова го прикрепи обратно в чекмеджето.
След малко дойде обедната почивка.
1D4C00 се зачуди кого да попита къде е тоалетната. Не познаваше никого, освен началника на своя ред. Пикселът стана и се огледа. Шефът на ред 1200 не се виждаше наоколо. Колегата му отляво се бе облегнал назад на стола си със затворени очи, вероятно дремеше или пък медитираше, а може и да гледаше нещо по телевизията на своя виртуален компютърен екран. 1D4C00 забеляза, че група пиксели са се запътили към изхода, реши, че някои от тях сигурно отиват до тоалетната и ги последва.
Щом излязоха в коридора, пикселите се пръснаха — някои тръгнаха наляво, други надясно, някои пресякоха към отстрещния бар, а други застанаха край стената и започнаха да правят гимнастика.
1D4C00 спря и се заозърта.
Някой го хвана за лакътя и той подскочи. Беше среден на ръст, слаб чернокож мъж с обръсната глава. И нямаше никакви мустаци.
— Здрасти — каза онзи, — аз съм пиксел 1D45C3.
— Аз съм пиксел 1D4C00.
— Сигурно идваш направо от академията? Кажи ми две думи как е сега там?
— Зубрене до припадък и купон до зори.
— И по мое време беше така. Между другото, тоалетната е на стотина метра надолу по коридора и вляво.
— Благодаря!
1D4C00 хукна по коридора в спасителната посока…
Пикселът чу пуфтенето на парен локомотив. На виртуалния компютърен екран се появи голям аналогов часовник, надписът „Гадост!!!“ отдолу му подсказа, че обедната почивка бе свършила.
1D4C00 коригира надписа на „Голяма гадост!!!“, доизпи водата си и започна подготовката на бланките за доклада в 1 часа на обед.
При спирката на метрото под видеопаметта имаше два бара. Големият бе до входа му, лъскав и яркоосветен. Бар „RGB“ бе по-встрани, зад първия ъгъл вляво и оставаше незабелязан за потока пътници, тук идваха само хора, които знаеха за него. Благодарение на 1D45C3 пиксел 1D4C00 бе от тях. Двамата често идваха тук за по един сандвич и няколко питиета, после 1D4C00 хващаше влака на север, а приятелят му — на юг.
След работа пиксел 1D4C00 отиде в бар „RGB“. Тук всичко бе или червено, или зелено, или синьо. Единствено барманите съчетаваха трите цвята в панталоните, ризите и папийонките си.
1D4C00 мина през рамката на детектора за оръжие, експлозиви, наркотици и повишена телесна температура, провря се през тъпканицата и застана до боядисаната в цвят RGB(0,255,0) стена да чака за място.
На тапицираните с изкуствена кожа в цвят RGB(255,0,0) шестместни дивани седяха по седем-осем човека. Миниатюрните стъклени масички, през които се виждаше подът (RGB(0,0,255)), бяха отрупани с чинийки, чашите се държаха в ръце. Обичайна гледка бе две компании, седнали на един и същи диван в почти интимна близост да се забавляват без да си пречат. Нищо чудно по-късно да се стигнеше до инциденти като залят панталон, изцапана с майонеза коса и някой и друг дискретно разбит нос, но и това бе част от купона.