— Как се справяш с докладите? — попита 1D4C00.
— Отмятам ги с една ръка, с другата си бъркам в носа.
— Опитен си.
— Просто съм им хванал номера.
— Пишеш всеки ден едно и също?
— Да, но с различни думи.
— Как така?
— Опитен съм.
— Аз съм се оплел здраво. Не успях да довърша последните два часови доклада и вечерния.
— Не си ги попълнил?!
— Оставих написаното от вчера.
— Ще те хванат и ще те изхвърлят от видеопаметта.
— Не ми стигна времето.
— Ще оставаш след работа, ще се мъчиш, така се гради кариера.
Барманът им донесе сандвичите и чая.
— Ще им хванеш цаката на докладите, не бой се — каза 1D45C3 с пълна уста и постави дланта си върху бара.
Той често правеше това. Поставяше длан върху бара или върху стената, ако беше близо до нея и целият се вглъбяваше в това докосване.
— Вибрира — каза след малко и продължи да се храни.
1D4C00 също сложи ръка върху бара.
— Да, май наистина вибрира.
— Знаеш ли защо?… — 1D45C3 се огледа.
Между него и дамата рутинирано се провря мургав мъж със сключени вежди и черен костюм от синтетична вълна. Той повика с пръст бармана и впери сух поглед в тях.
— А, ето го и антивирусен скенер 1D45C3! — зарадва му се пиксел 1D45C3 — 1D4C00, запознай се с моя скенер!
Двамата се ръкуваха и 1D45C3 цяла вечер им разказва вицове за програмисти, скенерът ги изслушваше търпеливо, а 1D4C00 много им се смя, особено след втората водка. Впрочем тогава той изпи пет водки и запомни втория си работен ден с много гаден махмурлук.
Един сандвич, две чаши чай и две водки по-късно 1D4C00 се прибра в жилището си. Между зъбите си въртеше клечка за зъби, която бе взел от бара. На дръжчицата й пишеше „Какво“. Какво става? Какво ще направиш? Какво си забравил? Какво те очаква?…
Окачи костюма в гардероба, пъхна ризата и бельото в машината за сухо пране. Изтри тялото си с освежаваща кърпа („Синтетичното лавандулово масло от ново поколение гарантира дълъг и спокоен сън!“). Зачуди се дали да удвои гаранцията с една таблетка приспивателно. Кое е по-вредно за организма — да се трови с лекарства или да се ококори посред нощ и да гледа стари филми и видеоклипове до сутринта, а на другия ден главата му да е като след неуспешна трансплантация на мозък. В крайна сметка 1D4C00 се довери на онзи клон от природосъобразната медицина, който препоръчва 50 милилитра концентрат за лека нощ. Той ги направи 100 и си легна.
Активира виртуалния си компютърен екран, отвори прозореца на пощенската програма.
Освен чудовищното количество спам („Купете си стая в престижен коридор сега и спестете 10 процента от цената!“), с който никоя защитна програма не бе в състояние да се справи и няколкото гнусни вируса („Поздравления, регистрацията ви в портала ПАЛАВИ КОТЕНЦА е успешна. Адресът и паролата са в прикрепения файл.“), които антивирусната програма методично изтри, в пощенската кутия имаше и писмо от майка му:
„From: wife.arrayF16@global.net
To: pixel1D4C00@global.net
Subject: Как си, детето ми?
Здравей, Меченце!
Не си ми писало от миналия вторник! Пиксел 1D4C00, забравил си своята майка! Когато се роди, с покойния ти баща бяхме така щастливи, че на стари години ще си имаме другарче, което да се грижи за нас! Как сме се лъгали! Ако това те интересува, все още съм жива, което е сензация предвид моето здравословно състояние. Артритът не ме мъчи, когато пия лекарството, но ме боли стомахът. Ако го спра, стомахът ми се успокоява, но артритът не ми дава мира. И всичко това от тревоги по теб! Засрами се, 1D4C00!
Целувки.
Майка ти.“
Пиксел 1D4C00 кликна върху бутона Replay и написа няколко стандартни мили думи. Добави и описание с около 50 думи на сутрешния инцидент с превишената сърдечна активност. Изтри го за да не тревожи майка си. Написа стотина думи за изчезването или преобразяването, или инцидента, а може би недоразумението или пък произшествието с неговия приятел и колега пиксел 1D45C3. Изтри и тях. Написа още няколко стандартни мили думи. Вместо подпис постави анимирано плюшено мече, което яде мед от гърненце. Изпрати писмото и започна да изтрива една по една рекламите, като преди това им хвърляше по един поглед. Четири минути по-късно заспа и виртуалният му компютърен екран се деактивира автоматично.
На другия ден, влизайки във видеопаметта през рамката на детектора за оръжие, експлозиви, наркотици и повишена телесна температура, 1D4C00 се питаше кого ще завари в работната клетка на пиксел 1D45C3 — своя приятел или онзи непознат мустак. Беше онзи.
1D4C00 щеше да отмине, но мустакът го мерна, скочи от стола си и му подаде ръка.
— Здрасти, 1D4C00, как си днес?