След като изтръгна ръкостискане, онзи го придърпа в клетката си.
— Какво ще кажеш да пийнем по едно след работа?
1D4C00 се зачуди как да откаже.
— Имам среща — каза той. — Бих дошъл с удоволствие, но…
Онзи се засмя.
— Нищо, после ще разказваш!
И му намигна мъжкарски. Намигването стоеше на лицето му така фалшиво, както мустаците.
1D4C00 се измъкна навън и тръгна към мястото си. По едно време погледна назад. Мустакатият се бе облегнал на преградката си и гледаше след него. Махна му с ръка. Пикселът също му махна и продължи.
Стотина пиксела по-нататък той спря.
Пиксел 1D463F имаше дълга до раменете златиста коса (цвят според каталога на козметичната фирма RGB(204,201,72)) и приятно закръглени гърди. Краката й под среднокъсите поли, които носеше обикновено, според 1D4C00 бяха една идея попълни от необходимото, но това не го дразнеше.
— Здравей — каза й пикселът, — хубав цвят, отива ти.
Тя прокара ръка през косите си.
— Значи си забелязъл? Казах на фризьорката ми да намали Red с две единици.
1D4C00 имаше предвид зеленикавата й рокля, но не възрази. Каза й:
— Искаш ли да се видим след работа?
Тя го загледа с черните си очи. 1D4C00 я помнеше от академията, когато той постъпи там, тя завършваше. После се поздравиха няколко пъти, разминавайки се из видеопаметта. Веднъж размениха стандартни реплики за тъпканицата в асансьора.
— Защо, 1D4C00?
Защо, наистина?
— Изнамерих неизвестни демозаписи на „The Basics“.
— Ще вечеряме заедно и после ще отидем у вас да ги чуем?
— Да. Обичаш ли „The Basics“?
— Много. Ще дойда с удоволствие.
— Благодаря ти.
Пиксел 1D4C00 изтича в клетката си и точно в 9 часа започна попълването на сутрешния доклад.
Всеки ден шефът на видеопаметта обикаляше залата и се отбиваше при 10 пиксела. Всички смятаха, че подборът им става според принципа „Дявол го знае“, обаче след дълги наблюдения 1D45C3 бе извел математическата формула K=((DxM/2)x3.14)+SK където K е клетката, броена от първия до последния пиксел и обратно, D е денят, M е месецът, а SK е случаен коефициент в областта от нула до плюс безкрайност, зависещ от настроението на шефа.
Тази сутрин шефът на видеопаметта се отби и при 1D4C00.
— Добро утро, господине — стана пикселът.
— Стой си, момче, продължавай да работиш. Само ми кажи какъв е днес цветът на твоя пиксел?
— Сив е, господине, RGB(194,194,194).
— Браво, момче! Ами яркостта му как е?
— Обичайните 58 процента, господине.
— Отлично, момче!
С това стандартните въпроси се изчерпваха и шефът щеше да напусне клетката му за да отиде при следващия пиксел. Секретарката му, персоналният му съветник и началникът на ред 1200 направиха няколко крачки нататък по пътеката. Шефът обаче извади от джоба си измачкана носна кърпа, която явно бе от истински памук и въпреки дупките по нея, на антикварен търг би струвала повече от жилището на 1D4C00. Заиздухва безстрастно носа си, а очите му с цвят, а вероятно и консистенция, на много рохко сварен белтък, се хлъзгаха насам-натам по лицето на пиксела.
— Как е приятелят ти? — каза тихо шефът и прибра кърпата си в джоба.
Приятелят му? Пиксел 1D45C3? Как е той? 1D45C3 в момента е на работното си място и пише доклада в 10 часа, но иначе е изчезнал. Следователно как е той…
Изведнъж виртуалният му компютърен екран се активира сам. Вместо да покаже обичайните икони и прозореца с Retro Music Television, екранът бе изцяло сив. В средата му с тъмночервени букви пишеше „Добре е, благодаря, господине“. Половин секунда по-късно екранът му се самоизключи.
— Добре е, благодаря, господине — каза 1D4C00 на гърба на шефа, който тъкмо излизаше от клетката му.
Секретарката го изгледа подозрително, персоналният съветник го изгледа безстрастно, началникът на ред 1200 му кимна да си сяда на мястото.
Пиксел 1D4C00 седна и взе маркера. Беше ред да отговори на въпрос номер 27 „Особености на пиксела“. 1D4C00 написа „Последен върху екрана“. После активира виртуалния си компютърен екран. Вляво бяха иконите My Computer и Recycle Bin, вдясно горе бе прозорецът на Retro Music Television (тъкмо вървеше парчето „Unreadable Girl“ на „The Formated Heads“), в средата долу си стоеше shortcut-а към „Commander Keen IV“. 1D4C00 махна екрана и продължи с доклада.
В 10:57 приключи и с последния въпрос, остави бланката на мястото й и стана. Протегна се, изпъшка, после се наведе, стремейки се да докосне с пръсти стъпалата си без да си удари главата в преградата. На пода пред него лежеше сгъната на две тънка плочка. Пикселът се изправи, огледа се и пак се наведе. Взе плочката в шепа и седна на мястото си.
Плочката бе с размери около 5 на 8 сантиметра и дебела към милиметър. Май беше от картон. Истински, не пластмасов. От едната й страна бе нарисуван мустакат млад мъж — 1D4C00 разпозна вале купа. От другата страна бяха изобразени множество миниатюрни розови точици, с черен маркер бе написано JOHN SMITH, под него GHERKIN.