Чукнаха се и отпиха, гледайки се в очите.
Поделиха си сметката в ресторанта, обаче 1D4C00 настоя да плати цялото вино.
В метрото тълпата така ги притисна един в друг, че бедрото на 1D463F се вклини между краката му. Пикселът се правеше, че не забелязва това. Поговориха за кино.
— Джеймс Бонд… не би оцелял… в метрото… — пошегува се 1D4C00, изразходвайки малкото останал му въздух.
— Не харесвам… Джеймс Бонд.
— Ужасен е… — излъга той, наблюдавайки я как вълнуващо се задъхва.
Тъпканицата в асансьора ги сближи още, така че когато влизаха в неговото жилище, те се държаха за ръце.
— Значи тук живееш… — каза 1D463F.
Тя се разходи из стаята оглеждайки се, макар жилището да бе съвсем стандартно.
— Една много малка водка? — попита я.
— Не, предпочитам вода.
1D4C00 сипа две чаши пречистена вода. Междувременно я оглеждаше почти тайно. Хубавото на високите жени е, че имат дълги крака. Колкото по-висока, толкова по-дълги крака.
— Избрал си за стените много приятно зелено.
Според него те бяха жълти, но не възрази.
— Такива си бяха като се настаних. И на мен ми харесват.
Той й подаде чашата. Очите й блестяха. Може би трябваше да я прегърне? Нека първо да пийнат по глътка вода.
— Да послушаме „The Basics“? — предложи й.
— Добре.
Седнаха на дивана. Този диван винаги му бе пречил, обаче ето, че сега влезе в работа. Както са седнали така, може би ще бъде много естествено, ако я прегърне през раменете?
— Активира ли си виртуалния компютърен екран? — каза 1D4C00.
— Ей сега…
— Отвори прозореца на Retro Music Television.
Очите й замърдаха докато движеше курсора. Хубави очи има тази жена. И веждите й са хубави, плътни.
— И сега какво? — тя явно минимизира екрана си, защото го загледа в очите.
— Отиди на archivethebasics/demo.
— Ти май много обичаш тази група?
— Харесва ми. Защо?
— Знаеш адреса наизуст.
— Слава Богу. Вместо да ровя из мрежата, мога да те гледам.
Тя се засмя. Бузите й порозовяха. Ето сега трябва да я целуне. Ами ако се обиди? Глупости! Нали затова е дошла, да я награби! Ами ако не? Такива случаи има…
— Топло ми е…
Тя стана и свали сакото си. Зърната на гърдите й се опитваха да пробият нежната изкуствена коприна на блузата. Без успех. Засега.
— Харесва ми атмосферата на старите песни. Наивна. Сигурно ти е като ги слушаш — неубедително сподели пикселът.
Тя нищо не каза. Отпи от водата, гледайки го. Ето сега просто трябва да я награби! Ами ако го обвини в сексуален тормоз? Спукана му е работата! Един старши байт от оперативната памет му разказа в бара как имал страхотна нощ с колежка, а на сутринта тя нещо му се ядосала, обвинила го в сексуален тормоз и сега нещастникът има двегодишна условна присъда, изплаща глоба в размер на три годишни заплати и няма право да се доближава до жена по-близо от една ръка разстояние.
— Намери ли страницата? — попита я.
— Коя страница?
— В Retro Music Television, archivethebas…
— Стига с този архив! — тя го блъсна с длани в гърдите и скочи на крака. — Ти подиграваш ли ми се?! Защо дойдохме тук?!
— Да слушаме музика…
— Да слушаме музика?! Чуваш ли се какво говориш бе, скапаняк?! Цял ден съм попълвала доклади и сега вместо да си направя кефа, ще слушам музика с теб?!
— Нали за това те поканих…
— Ти не само си скапаняк, ами сигурно и не ти става!
— Моля ти се…
— Слушай внимателно! Дойдох тук за да ме хвърлиш на леглото и да ми разкъсаш дрехите!
— Разбира се, ей сега!
— Не ме пипай! Скапаняк! Ще те дам под съд!
— Недей така! Нека те прегърна…
Тя му зашлеви мощен шамар с доста голямата си длан. Ухото му писна, очите му се насълзиха.
— Още сега се свързвам с адвоката си и те смазвам! — тя грабна сакото си и хукна към вратата — Да слушаме музика, а! Скапаняк!
— Моля те, 1D463F, чакай!
Тя тръшна вратата под носа му. Отвори я панически и изскочи след нея в коридора. 1D463F тичаше към пресечката. Патрулът на AntiVirus Realtime Auto-Protect System до светофара се обърна към тях. 1D4C00 бързо се прибра обратно.
Дали не трябва да я догони? Да й се извини. Да й обясни.
Сипа си повечко водка. Срещата им започна така хубаво, а приключи с бедствие. Къде сбърка? Пикселът мисли върху това в продължение на четири много големи водки и едва призори заспа сгърчен на дивана.
Тъкмо сънуваше, че има невероятно главоболие и се готви да си отреже главата за да се справи с него и го събуди баладата „How complete is your code?“ на Backup Brothers. 1D4C00 стреснато деактивира виртуалния си компютърен екран. Сънят си отиде, болката в слепоочията и тила остана. Лявото му ухо пищеше тихо, но сърцераздирателно като червей, дръзнал да прави любов с бръснач.