Опитният битов алкохолик знае, че няколко глътки бира сутрин превръщат димящите отломки в нещо като човек. В подобна ситуация, за да се превърне човекът в личност, са нужни 20 милилитра от същия концентрат, с който е злоупотребено предишната вечер, но пикселът избягваше тази трансформация заради риска от необратимо алкохолизиране. Да възвърне сетивата си — това засега му бе достатъчно.
1D4C00 извади от хладилника малка бутилка синтетична мексиканска бира. 330 милилитра щяха да са прекалено много, достатъчно бе да изпие половината. Той преодоля съпротивата на капачката и допря гърлото на бутилката до безчуствените си устни. Студената бира изпълни устата му, потече със съскане надолу по гърлото и достигна триумфално стомаха. Пет глътки по-късно бутилката бе празна.
— Ох, майко… — цитира той най-популярната в историята на човечеството сутрешна фраза.
Болката в главата му се заобли, сърцето му колебливо заработи, започна да вижда цветно.
На врата се позвъни. Отначало пикселът не реагира, но след второто позвъняване тръгна да отвори. Усилието да се придвижи до вратата бе съизмеримо с покоряването на хималайски осемхилядник. Посегна към дръжката и видя, че още държи празната бутилка. Напъха я в джоба си и отвори.
Отвън му се усмихваше неговият антивирусен скенер.
— Добро утро, пиксел 1D4C00!
— Добро утро…
— Май снощи някой е палувал!
Пикселът прокара пръсти през обърканата си коса.
— Може ли да вляза?
1D4C00 се отмести и скенерът провря край него светлосин лъскав костюм и свеж аромат на горски цветя.
— Пиксел 1D4C00, тук съм по служба. Пиксел 1D463F ви е дала под съд. Адвокатът ви сигурно вече е получил обвинението от съдия #12843.
— Тя ме съди?
— Да. Делото ще се гледа в понеделник от 15:30 до 15:45.
— По това време съм на работа.
— Работодателят е длъжен да ви даде 15 минути неплатен отпуск щом сте подсъдим. Във видеопаметта вероятно вече са получили съответната информация.
— Че съм подсъдим?
— Машината работи безупречно, скъпи ми 1D4C00.
Пикселът усети, че всичко, от което се нуждае, е бира.
— Искате ли една бира, скенер?
— Не, благодаря, вече пих чай от боровинки, синтетичен наистина, но много приятен. Съветвам ви и вие да наблегнете на чая, ако искате денят ви да е приятен и ползотворен.
С няколко люшвания 1D4C00 достигна шкафчето над мивката. Засмука болкоуспокояваща таблетка и пъхна блистера в джоба си. Усети, че там има някакво картонче, пръстите му машинално заиграха с него.
— Пиксел 1D463F… Тя за какво ме съди?
— Точната формулировка тепърва ще се изясни в беседа между нейния адвокат и съдията, но засега обвинението гравитира около неизпълнен ангажимент към дама, излъгани очаквания и перверзна сексуалност.
— С пръст не съм я докоснал!
— Именно затова сексуалността е квалифицирана като перверзна. Но бъдете спокоен, признаете ли сексуалната си ориентация, обвиненията ще отпаднат.
— Сексуалната ми ориентация?
Скенер 1D4C00 го гледаше с ведра безизразност.
— Вижте, скенер, сексуалната ми ориентация си е мой проблем. И не е никакъв проблем.
— А когато се стига до инциденти като снощния? Време е да се определите, пиксел.
— Да се определя?! Скенер 1D4C00, бъркате! Снощи бях силно привлечен от пиксел 1D463F!
— Да? Ще ви цитирам част от нейната жалба: „Въпреки очевидната ми готовност за близост, той стоеше като парализиран.“ Какво ви възпираше, 1D4C00?
Пикселът мълчеше.
— Готов съм да поговорим за всичко — каза топло скенерът. — Аз съм вашият антивирусен скенер, обичам работата си и искам да я свърша както трябва.
Скенерът му подаде ръката си. Пикселът колебливо я пое. Очакваше да усети пухкав дунапрен, вероятно влажен, получи парче бетон, скрито под грижливо поддържаната кожа.
— Горе главата, пиксел, не забравяйте, че съм до вас, винаги и навсякъде.
Скенер 1D4C00 елегантно си тръгна.
Пикселът затвори вратата след него и бръкна в джоба си за болкоуспокояващите таблетки. Напипа картончето. Извади го. Вале купа. „JOHN SMITH“. „GHERKIN“
Да върне ли картата? А откъде я има?
Наряза я с ножица на тесни лентички. Накълца и тях. Хвърли остатъците в мелничката за отпадъци. Това е, една неприятност по-малко.
Когато 1D4C00 се дотътри във видеопаметта, от третата клетка на неговия ред като кукувица от старинен часовник изскочи мустакатият.
— Разказвай! — той го хвана под ръка и тръгна с него — Как беше?
Наближаваха клетката на 1D463F. Пиксел 1D4C00 усети как сърцето му напусна работното си място и заподскача из гърлото му. Той се изскубна от лепкавата хватка на така наречения пиксел 1D45C3 и пое дълбоко въздух.
1D463F седеше на стола си с гръб към пътеката и пудреше носа си. 1D4C00 колебливо забави крачки, но зърна в огледалцето й огромно гневно око, втренчено в него и продължи нататък.