1D4C00 се огледа за началника на ред 1200.
— Да.
Онзи се измъкна от клетката му, изправи се и делово закрачи към своята част на реда.
След работа 1D4C00 тръгна да излиза през вратата откъм началото на реда за да се срещне пътем с пиксел 1D463F. Вместо това се сблъска с мустакатия 1D45C3.
— Здравей. Навакса ли с доклада в 9 часа?
Беше влязъл в график още в 14 часа. Сети се, че може би е редно да почерпи спасителя си.
— Да пийнем по едно?
— С удоволствие! Аз черпя!
— О, не, от теб беше маркерът, от мен ще е питието.
— В такъв случай предлагам да пийнем по две! — мустакатия се засмя издълбоко.
Излязоха от видеопаметта.
— Къде ще отидем? — попита го онзи.
1D4C00 си помисли, че не бива да води в „RGB“ точно този тип, ще вземе да научи това място и после няма да може да се отърве от него.
— Ти кажи. Къде ходиш обикновено?
— Бар „RGB“. Знаеш ли го?
Естествено, че го знаеше. Обаче защо не знаеше, че мустакът ходи там? От друга страна в бар за хиляда души пълен с поне два пъти по толкова човек и родната си майка не би забелязал, освен ако не се сблъскат при някой от пласьорите на дрога.
— Знам го.
По пътя си разменяха стандартни фрази за тъпканицата в коридорите и асансьора.
В „RGB“, разбира се, трябваше да изчакат за места на бара.
— Не съм чувал за кръгъл бар, по-голям от този тук — каза мустакатият.
— Сигурно има. Това заведение е малко, има дискотеки за по 100 000 души.
— В тях баровете са покрай стените, в средата се танцува.
Преди време, след по четири водки, с 1D45C3 провирайки се през тълпата и проявявайки на моменти грубост бяха измерили обиколката на бара — беше точно 185 крачки. Чудеше се как да каже за това на мустакатия. Може би така: „Ти не знаеш това, но преди време с теб измерихме обиколката на бара.“ Или може би така: „С един, който тогава беше ти, измерихме бара.“ Или пък така: „С един, който ти си сега, когато той беше ти, измерихме бара.“
— Знаеш ли — каза този 1D45C3, — някой път трябва пак да измерим обиколката на бара.
— Моля?!
— Забравил си. Ама и бяхме доста пийнали.
— И какво?
— Измерихме обиколката на бара. С крачки.
— Ние с теб?
— Да. Беше преди месец и нещо.
— Нали с теб се запознахме онзи ден, когато се получи онова… малко недоразумение във видеопаметта?
— Явно недоразумението е голямо. Ние с теб се запознахме преди половин година, когато ти дойде на работа във видеопаметта и в първия си работен ден щеше да се напикаеш, понеже те беше срам да попиташ…
— Колко излезе? — прекъсна го 1D4C00.
— Кое?!
— Колко дълъг излезе барът като го премерихме?
— 185 крачки. Ако приемем, че наистина кльощавата мадама не се беше преместила на съседния стол докато обикаляхме.
— Не беше мръднала и на сантиметър — механично възрази 1D4C00.
— Ти ще ми кажеш! Хайде да измерим пак, а!
— Е, не…
— Прав си, трезви сме. Това превръща научния експеримент в скука, а той трябва да е изкуство.
На двайсетина метра от тях се освободи място на бара. 1D45C3 притича и го зае. Докато 1D4C00 се дотътри при него, онзи вече бе поръчал на барман #17.
— Казах му да са двойни! Така, де, нямаме време за губене!
Барманът сипа с маркуча за напитки синтетична водка в заскрежени чаши, обви ги сръчно с пластмасови салфетки и ги постави пред тях. Така нареченият 1D45C3 се облегна гърбом на бара. Чукнаха се. Отпиха. Дванайсетте певици пееха акапелно хита на Elvis „The Press“ Lee „Blue Suede Mousepad“.
— А, ето го и моя скенер!
През няколко дивана от тях седеше скенер 1D45C3 и пиеше от голяма чаша нещо мътно. Мустакатият му махна радушно с ръка. Скенерът му кимна.
— Голям сладур е, нали! Да го поканим при нас!
1D45C3, този 1D45C3, го повика с жест. Скенерът завъртя отрицателно глава и продължи да ги гледа безизразно.
— Обичам моя скенер защото е симпатичен и защото се грижи за мен! — 1D45C3 му намигна — Да пием за него.
Пиха. Скенерът също вдигна чашата си срещу тях и отпи от мътилката.
— Хайде на бас, че сега ще се появи и твоят скенер!
— Защо мислиш така?
— Имам предчуствие. Моят човек нещо се е разшавал напоследък. Сигурен съм, че и при теб е така.
— Така е. Непрекъснато души наоколо.
— Значи докато преброя до десет и ще се появи!
1D45C3 започна да брои на висок глас. Докато стигна до седемдесет си беше изпил водката и поръча още две двойни. 1D4C00 неубедително възрази, че не му се пие повече, но когато барманът постави чашите пред тях, взе своята.
— Няма смисъл да броя. Когато реши, скенерът ти ще се появи. Пък и не се хванахме на бас.
Заприказваха се за мишото първенство. Оказа се, че 1D45C3 е луд по тунинговани мишки. А така! Пиксел 1D45C3 не можеше да понася мишите състезания. Казваше „Общество, в което съсипването на компютърни мишки е най-популярното развлечение, не може да бъде убедително, когато говори за норми и морал.“ Значи този пиксел 1D45C3 няма нищо общо с онзи пиксел 1D45C3! Освен, че работи на неговото място, притежава неговата самоличност и твърди, че е той. Обаче имаше разлика. Това беше нещо, за което 1D4C00 можеше да се хване за да не се плъзва надолу по задник всеки път, когато се опитва да осмисли какво става.