— Добър вечер, пиксели.
Беше скенер 1D4C00.
— Добър вечер, скенер, това е…
— Знам кой е, 1D4C00, запознахте ни преди няколко месеца. Как сте, пиксел 1D45C3?
— Благодаря, скенер, отлично! Виждам, че пак сте като копиран от страницата на най-великия моделиер на света!
— Какво да се прави, обичам красивите и удобни дрехи. Тези специално са на Franko Package.
— С този пиксел ли съм ви запознал, скенер? — попита 1D4C00.
— Да, не помните ли?
— Честно казано, не.
— Беше преди около пет месеца, пак бяхте тук и пак наблягахте на двойните водки. Между другото, драги ми 1D4C00, знаете ли, че прекаляването с алкохол опасно отслабва имунните сили?
— Но пък убива вирусите! — обади се 1D45C3.
— Грипните може би да, но иначе… — скенерът се обърна към бармана, който търпеливо чакаше от другата страна на бара — Две чаши безалкохолно бяло вино, много сухо, моля.
Докато барманът сипваше в чашите, скенерът несъзнателно се огледа в огледалото зад гърбовете им. 1D4C00 погледна към 1D45C3. Онзи скришом му намигна и явно изгаряше от желание да каже нещо.
Скенерът взе чашите.
— Желая ви приятна вечер, пиксели. И не прекалявайте с алкохола, от това най-малкото боли глава.
— Благодаря ви, скенер, ще го запомним — усихна му се 1D4C00.
Скенер 1D4C00 ловко се запромъква между диваните и масичките.
— Безалкохолно вино! Перверзия! Това е все едно киберсекс без секс! — изсумтя мустакатият.
1D4C00 въздъхна.
— И в offline режим… — добави той и преполови водката си на един дъх.
Поръчаха си ролца от шунка, пълни със синтетична майонеза.
1D4C00 взе от бара клечка за зъби и преди да я пъхне в устата си, я погледна. Върху дръжчицата на клечката пишеше „Мисли“. Пикселът я запремята между зъбите си, а мисленето отложи за утре сутринта.
На другия ден пак го болеше глава. Явно за него махмурлукът се превръщаше в начин на живот. Всъщност открай време винаги след повече от едно двойно питие на сутринта го болеше главата. Но когато пиеше с 1D45C3, онзи 1D45C3, който май никога не беше съществувал или може би никога не беше изчезвал, главоболието бе различно. След изпълненията в неговата компания, махмурлукът бе някак си натоварен с по-висш смисъл — не бе наказание, а отличителен знак, обозначаващ офицера сред тълпата редници.
Отиде в страницата на Retro Music Television и пусна парчето „All You Need is RAM“ на „The Basics“. Глътна обезболяваща таблетка с малко тонизиращ сироп.
Започна да прави дихателни упражнения, но плавно и нежно за да не експлодира главата му.
Пиксел 1D45C3. Който и да е той. Кой е той?
Най-вероятно е новият пиксел 1D45C3. А какво е станало със стария?
1D4C00 бе виждал как се пенсионира пиксел — няколко думи от началника на реда, по глътка евтино синтетично шампанско с околните пиксели, подарък позлатена подложка за компютърна мишка с надпис „От колегите“ и ушенце за окачане на стена и това е. Сега нямаше нищо такова.
Ако беше болен и това е заместник — нямаше да се държи така.
Може да е напуснал? Защо не му е казал нищо?
1D4C00 се сети, че не знае къде живее 1D45C3, онзи, старият. Хващаше метрото на юг, но докъде точно? И на кой етаж отиваше? Кой коридор, коя стая?
Не знаеше имейла му. Нито неговото ICQ. За какво му са, след като всеки ден са заедно. Бяха заедно тогава. Но и снощи бяха заедно. Само че с новия пиксел 1D45C3.
1D4C00 легна на пода и започна да прави коремни преси.
Как да намери пиксел 1D45C3?
Ако направи официално запитване за него, ще го насочат към мустакатия тип. Който сега е пиксел 1D45C3. Друг пиксел 1D45C3 няма и не е възможно да има. Обаче в главата му имаше. А дали пък това, което мислеше за спомен, не е халюцинация? Може би пак се е отворила работа за доктора?
1D4C00 седна на пода, махна Retro Music Television и отиде в страницата за търсене. Написа „пиксел 1D45C3“ и след 0.3 секунди получи резултата — снимка на мустакатия и кратка информация за него.
Роден в годината, когато станахме 24 милиарда. Кога бе роден истинският 1D45C3? Май не бе ставало дума за това.
Завършил академията „West Pointer“. Естествено, щом работи във видеопаметта.
Работи във видоепаметта като пиксел 1D45C3.
Това беше.
Впрочем, имаше и имейл, но 1D4C00 бе сигурен кой пъха мустакатата си муцуна в тази пощенска кутия.
Докато изтриваше тялото си с освежаваща кърпа („Започни новия ден със свеж ментов аромат!“), пикселът по навик се огледа в огледалните врати на гардероба. Брадата му бе още малка и дива, но вече се пооформяше. Имаше сенки под очите. Трябваше му повечко сън. И витамини. И голяма, полусурова пържола. И спокойствие.