— Убеден съм, че с теб трябва да обсъдим този въпрос в най-скоро време — Oldfish стисна ръката му и я задържа. — Съжалявам за убития ти двойник. Сигурно е много тежко!
— Губя седми двойник, като петима са убити през последния месец. Започвам да си мисля, че някой ми има зъб.
— На теб?! — Oldfish прекара тревожна ръка през лицето си — Кой би могъл да има нещо против теб?! Подозираш ли някого?
— Не.
— Всъщност това не ти е и работа. Съответните служби проучват случая, ти се съсредоточи върху Града. Имаме още задачи за вършене двамата с теб!
— Бих искал пълна дискретност относно тези инциденти.
— Вече съм се разпоредил. Патрулите, които откриха жертвите, са пратени на миросъхраняващи мисии в южноевропейските и балканските пустинни области. Докладите им са изтрити от Сървъра. По случая работи един-единствен доверен човек от AntiVirus Scaner System.
— Кой е той?
— Мисля, че в интерес на следствието е да не знаеш това.
— Пострадалият съм аз. Настоявам да ми кажеш кой е той.
— Но разбира се! Ще проверя и веднага ще ти съобщя името му.
Главният секретар се усмихна. Ако не бе виждал и друг път това зрелище, Oldfish би решил, че на онзи му е за първи път.
— Колко е неприятно, че не помниш името му, драги ми Oldfish!
— Уви, толкова неща са ми на главата! Но твоята сигурност, приятелю, е на първо място! — той му подаде ръка — Кога ще изпием заедно бутилка уиски? И никакви разговори за работа, само за мадами!
Главният секретар прие ръкостискането.
— В най-скоро време. Желая ти приятен и ползотворен ден — каза той и излезе от кабинета.
Единственият член на Управителния съвет, който вместо секретарка имаше секретар, бе Главният секретар на Града.
Другите шушукаха, че сигурно е бисексуален и Главният секретар нямаше нищо против това. Даже, за да дооформи мълвата, често заявяваше „Аз подкрепям Призива за равнопоставеност на половете и затова моят секретар е мъж“. Другите се подсмихваха „Знаем я ние тази подкрепа…“ и тяхната ехидност напълно устройваше Главният секретар, за когото най-важното бе никой да не разбере, че той бе абсолютно и безнадеждно скаран с каквато и да било техника.
Светът е пълен с хора, които след кратко обучение и с поглеждане в ръководството или помощния файл, боравят задоволително с нужния им апарат или програма. Има и хора, които от пръв поглед разбират как да се оправят с непознат механизъм, компютър или софтуер. За да има равновесие в природата обаче, съществуват и хора, които дори и цял час да прелистват напред-назад инструкцията за употреба, пак няма да разберат кое копче да натиснат, за да спре миксерът да тегли вратовръзката им.
Дошъл в Града от безкрайните житни поля на Англия, Главният секретар нямаше как да забрави първия си и последен досег с микровълновото биде от ново поколение, което в първи курс в академията за части от секундата депилира безвъзвратно задните му части. Оттогава той се стараеше да не борави с техника, по-сложна от клозетно казанче. Това обаче бе проклятие във времена, когато клозетни казанчета има само в няколко скъпи частни колекции, а почистването в тоалетната става чрез софтуерно управляван ядрено-магнитен резонанс. Главният секретар намери решение като се насочи към специалността „Теория и практика на управленските решения“, в която най-сложният задължителен за овладяване от курсантите механизъм бе преспапието.
Изпълнен с амбиции, природно интелигентен и с чудесна памет, с нюх и без скрупули, той завърши академията „West Pointer“ със златен медал и покана за работа в системата на Управителния съвет, където за трийсетина години успя да се издигне от младши помощник-експерт до Главен секретар.
И стана страшно. Заради секретната дублираща мрежа на Управителния съвет, той трябваше да усвои работата с настолен компютър. Това се оказа материализираният му кошмар — за разлика от виртуалния компютърен екран, който сам ти казва „щракни тук, щракни там“, в настолния му компютър освен софтуер имаше и някакви устройства, екран, склонен към прашасване, много кабели, от които най-вероятно удря ток. Но нямаше как — щом си Цезар, ще има и Брут. И Главният секретар работеше с настолен компютър.
Сега например търсеше файла със списъка на всичките си двойници, за да сложи печалната отметка „убит“ на седмия от тях. И за да ги прегледа за пореден път, анализирайки ситуацията.
„Няма такъв файл или папка. Уточнете името или проверете правописа. Hint: деактивирайте autocorrect и autofill. OK“ гласеше съобщението на екрана.
Главният секретар старателно изчете съобщението и благоразумно не обърна внимание на съвета, за да не дообърка още повече кашата. Щракна върху OK за да го премахне и със свито сърце изчака да види, че за разлика от друг път, сега от това негово действие не произтекоха ужасяващи последици за работата му.