Пикселът заспа.
> 3.
Нищо не го събуди. Просто отвори очи.
Намираше се в голяма стая, върху твърдо легло, застлано със зверски кожи. Подът бе покрит с малки правоъгълни парчета блестящо дърво. Край стените стояха високи библиотечни шкафове от тъмно дърво, наблъскани с книги. На едната стена имаше мраморна камина, в която жизнерадостно гореше голям пън. В средата на стаята стоеше дълга дървена маса, отрупана с компютри, каквито пикселът бе виждал само в много стари научно-фантастични филми. Единият край на масата бе разчистен, там имаше изящно шише, по което играеха отблясъците от няколко запалени свещи, три порцеланови чинии с оглозгани кости, парчета хляб. Край масата на дървени столове с резбовани крака и високи облегалки седяха командосът от джипа, възрастен мъж с дълга бяла коса и красива брада и строен чернокож младеж в прилепнал по тялото сребрист гащеризон. Мъжът и сребристият пиеха виното си във високи кристални чаши, якият с маскировъчната униформа сърбаше от тенекиено канче с дръжка.
Възрастният стана и тръгна към леглото. Бялата роба хармонично падаше около тялото му и почти докосваше пода. Якият го следваше плътно отзад, взирайки се недоверчиво в пиксела.
Спряха край леглото. 1D4C00 гледаше покрай тях към сребристия.
— Господи, ти ли си?! — каза пикселът.
— Не — усмихна се онзи, — не съм Господ.
— Глупости! — 1D4C00 седна в леглото — Пиксел 1D45C3, ти ли си това?
Беше готов да се закълне, че е той.
— Това е Шефа — каза възрастният. — А пък аз съм хакерът дядо Матей.
Според него бе 1D45C3. Само дето е по-млад. И много отдавна не си е бръснал главата. Колко отдавна? Месеци поне. Обаче 1D4C00 не го е виждал от десетина дни. Колко дълго бе спал в тази стая?!
— Откога съм тук?
— От около пет часа.
Значи това е Шефа.
— Има два начина да те изключим от Сървъра — каза хакерът. — Ако си пъхнеш главата в микровълновата фурна и я включим за три минути на пълна мощност, мозъчните ти клетки ще се разрушат и Сървърът няма да може да ги чете и да записва данни в тях.
Пиксел 1D4C00 веднага избра другия начин.
— За другия начин ни трябват малки пинсети… — дядо Матей отиде до масата и заровичка сред нахвърляните в пластмасова кутия от сухо мляко инструменти. — С каквито обаче не разполагаме, понеже са счупени.
Той се върна при леглото, хвана с лявата си ръка пиксела за брадичката, а с дясното си кутре заровичка в ухото му. Сребристият застана до него и с интерес гледаше какво става. 1D4C00 болезнено изви очи към ухото си.
— Не мърдай… — хакерът изчопли миниатюрната раковинка. — Ячко, я ми подай от инструментите най-малката ножичка.
Маскировъчният извади от джоба си швейцарско ножче и отвори ножичката му.
— Тази е малка, дядо Матей, ама е много яка!
Хакерът клъцна миниатюрния кабел и светът с гадно изпукване стана черен, след което пак се появи, трептейки.
Стените и таванът бяха от разноцветни тенекии, подът — бетонен.
Библиотечните шкафове бяха грубо заварени от ръждясали железни листове.
Масата също бе желязна.
Камината също, в нея нямаше пън, а голяма плоска горелка, от която излизаха синкави пламъчета.
На мястото на якия с маскировъчната униформа стоеше кльощав пъпчив младок с дълга рядка коса, облечен бе с дънки и дънково яке с отпрани ръкави.
Вместо сребристия, до хакера се хилеше оплешивяващ чичко с шкембенце и опърпан костюм, който някога може би е бил марков, но сега имаше спешна нужда от пране и закърпване. Не бе толкова млад и сега още повече приличаше на пиксел 1D45C3.
Хакерът си бе почти същият, ако не вземем под внимание изчезването на разкошното му окосмяване и превръщането на бялата роба в избелели сини работни дрехи.
1D4C00 се зачуди как ли изглежда той самият.
Дядо Матей прокара ръка по едва наболата си косица, чу се шум като от ситни електрически изпразвания.
— Добре дошъл в реалния свят — каза му той. — Мисли позитивно, сега вече свинете няма да могат да те манипулират.
— А вие?
Хакерът сви рамене и извади от джоба си молив с навит на него изолирбанд. Той разви малко, откъсна парчето със зъби и уви края на стърчащия от ухото на пиксела проводник.
— Позволихме си малко специални ефекти. Нали знаеш, че първоначалното впечатление е най-важно.
Дядо Матей понатъпка с пръст кабела в ухото му.
— Сигурно ще ти пречи да чуваш с това ухо, ама ще свикнеш. А иначе и сега всеки ще може да те манипулира, но ти вече имаш възможност да избираш дали да приемеш манипулацията.
— И какво?
— Можеш ли да избираш, значи си свободен.
Пикселът стана. Кльощавият трепна и сви юмруци. 1D4C00 му се усмихна нервно и пак се обърна към хакера.