— Значи сега мога да избера да си тръгна?
— Разбира се. Но ако приемаш съвети, по-добре първо хапни нещо.
Съветът определено бе добър.
— Благодаря — каза 1D4C00, — наистина съм гладен.
— Тогава заповядай на скромната ни трапеза. Ячко, моля те, донеси още вино.
— Нека иде Шефа, аз трябва да остана тук!
— Тубата е много тежка.
На кльощавия явно му стана приятно, но той бързо се смръщи, метна мръсен поглед на пиксела („Внимавай в картинката докато ме няма!“), взе от пода голяма пластмасова туба и излезе от помещението.
Другият поразмести пластмасовите чинии по масата за да отвори място в единия ъгъл. Хакерът донесе чиния, нож и вилица от шкафа, постави ги на масата, примъкна стол до нея.
— Заповядай!
Пикселът седна. В голяма очукана тава имаше печени ребра и картофки с попрегоряла кожица. Организмът му побърза да демонстрира адекватност и изпълни устата му със слюнка.
Хакерът постави в чинията му няколко ребра.
— Искаш ли картофи? Истински са! — той му сипа и малко картофи — Опитай ги.
1D4C00 бодна картоф с вилицата си и го огледа.
— В какъв смисъл са истински?
— Расли са в земята, а не са синтезирани в химически завод от сероводород и стари автомобилни гуми.
— В почвата има повече химикали, отколкото в химически завод! — обади се чичкото.
— Въпреки това истинското си е истинско!
Пикселът задъвка картофа. Беше съвсем като истинските, в смисъл синтетичните.
Ячко се върна с тубата.
— Подайте си чашите — каза той докато махаше капачката й.
После се напъна, вдигна я и сипа по чашите червено вино, без да разлее много върху масата.
— Шефе, подай и мойта! — изпъшка той.
Чичкото подаде чашата и кльощавият я напълни.
— Наздраве! — каза дядо Матей.
Вдигнаха чаши, чукнаха се, отпиха. Виното не бе кой знае какво.
— Хубаво е — излъга пикселът.
— Киселее и бие прекалено на танин, но пък е истинско, от грозде. Сорт „Мутирал мавруд“.
— Хапни и хляб! — Шефа откъсна парче от питата и му го подаде. — Истински е, както едно време са го правели!
Пиксел 1D4C00 се помъчи да се сети как са правели хляба едно време.
— Не се сещаш, нали! — ухили се чичкото — Брашното е смляно от пшеница. Понякога правим и ръжен хляб…
— Аз най-обичам царевичния! — обади се Ячко, но се сепна и пак загледа кръвожадно.
Пикселът взе едно ребро и отгриза от него. Агнешко. Вкусно. Реши, че в неясното положение, в което се намира, най-разумно е да си поставя близки, постижими цели. Определи целта си: да омете всичко в чинията. И се зае да я изпълни.
Седяха върху крилото на гигантски Boeing 10001 Dyno Jet. Хакерът си бе подложил мърлява възглавничка, която донесе със себе си.
— Алуминият е отличен проводник на топлина — каза той като сядаше. — Човек няма и да усети как е настинал.
Самолетът се извисяваше сред необятната зала край тях. Докъдето поглед стигаше на равни разстояния стояха чудовищните носещи колони, върху които лежеше Градът. На пода наоколо имаше автомобили, автобуси, камиони, багери, локомотиви и всякакви други голямогабаритни метални артефакти в различна степен на разглобеност. Под тавана сновяха кранове и непрекъснато донасяха нови и нови източници на метал. Недалеч от тях два крана заедно домъкнаха малък риболовен траулер, спуснаха го на пода и веднага група мърляви работяги го наобиколиха и започнаха да го разрязват със сероводородни горелки.
Наблизо зад тях бе бараката на дядо Матей. Заварена от разноцветни ламарини с най-различен произход, тя приличаше на къщичката на Барби, проектирана от Кен Киси и изработена от Тенекиения човек. По-встрани бе дългата барака, в която се помещаваха баните и тоалетните — също тенекиена, също психоделична. Наоколо имаше вехти палатки, спални чували, поставени на открито, купета от превозни средства, приспособени за живеене. Пикселът видя очуканата праисторическа каравана на Шефа, който го бе приютил при себе си и му стана драго на душата.
Тракането на метала, подвикванията на работниците, съскането на горелките, скрибуцането на крановете и безброй други неописуеми звуци създаваха саундтрака на мултимедийния спектакъл, който двамата наблюдаваха.
— Природата си знае работата — каза хакерът дядо Матей. — Преди милиони години на земята са се образували разни метални руди, минерали, нефт, природен газ. Това е Първото Създаване на Суровини. То е било нужно за да се подготви земята за появата на човека. За няколко хиляди години хората използвахме всичко, което успяхме да изчоплим от земята. Казват, че американците все още си кътат техния нефт в Тексас и не казват какво точно е останало при китайците, но общо взето тортата свърши. Само че Природата наистина си знае работата. Използвайки, ние сме участвали във Второто Създаване на Суровини. Сега използваме тях. Те са много по-ефективни. Преди за да получим един тон висококачествена стомана е трябвало да преработим десетки тонове руда, сега е достатъчно да претопим някой розов кадилак. Досещаш ли се защо правим това?