Выбрать главу

Зачука с един пръст по клавишите, бе пределно съсредоточен и много старателен. После изчете няколко пъти написаното. Името на файла бе вярно, точката бе там, където трябваше да бъде, разширението също бе вярно написано. Натисна OPEN и примря.

Естествено, пак се появи съобщение. Прочете го: „Все така няма такъв файл или папка. Помислете дали изобщо някога е съществувал. Hint: съсредоточете се. OK“.

Главният секретар се почувства като маймуна, която е натиснала бутон, но вместо банан е получила електрошок. Премахна съобщението и се замисли дали да не извика секретаря си. Представи си го как се появява, загрижен и изпълнен с желание да помогне, но всяка клетка на тялото му вика „Тъпанар!“

Главният секретар пак закълва по клавишите. Натисна OPEN.

Съобщението гласеше: „Няма и няма такъв файл или папка. Очевидно вие сте идиот, обесете се за да се рестартирате. Hint: използвайте колана на панталона си. OK“

Главният секретар изруга така, както преди много години ругаеше баща му когато на нивата се порежеше със сърпа. Щракна ядно за да затвори програмата и се появи съобщението, върху което много пъти бе мислил с часове — „Сигурен ли сте? Yes/No/Cancel“. Беше му все едно и избра Yes.

Появи се триминутна мултимедийна презентация, представяща съдбите на хора, пострадали от необмисленото напускане на програма. Накрая пак му предложиха да избира и той отново избра Yes.

Този път се появи виртуален нотариус, който му предложи за подпис следната декларация: „Аз, потребителят на тази програма, в пълно съзнание и по собствена воля прекратявам работата си с нея, като декларирам, че осъзнавам евентуалните преки или косвени последици от този акт и няма да предявя никакви претенции за морални или материални вреди или пропуснати ползи спрямо създателите на софтуера.“

Главният секретар потвърди и програмата се затвори.

Рестартира компютъра (след стандартната декларация).

Стартира отново програмата.

Отиде на File-Open.

Написа името на файла и натисна OPEN.

Появи се съобщение: „Няма такъв файл или папка. Уточнете името или проверете правописа. Hint: деактивирайте autocorrect и autofill. OK“.

Главният секретар хладно натисна OK.

Активира виртуалния си компютърен екран и повика секретаря си.

Пет секунди по-късно парадоксално стройният млад мъж стоеше пред бюрото му, готов да помага.

Главният секретар мразеше безличния му костюм, но боготвореше таланта му да се оправя с всякаква техника.

— Този глупак май ми е изтрил един файл — каза той, докато ставаше. — Виж тук дали ще можеш да се оправиш.

— Това е много характерно за настолните компютри, господине, току вземат и изтрият някой файл. Но ние ще го възстановим.

Секретарят му загрижено седна пред компютъра, погали с пръсти клавиатурата и го попита:

— Сигурен ли сте, че си спомняте правилно името на файла, господине?

— Хайде сега, не започвай да говориш като него!

— Разбирам. В такъв случай, господине, ще подходим инак… — той стартира някаква малка програма — Бихте ли ми казали дума, която е много характерна за съдържанието на този файл?

— „Двойник“.

Секретарят му въведе думата, щракна OK и след миг на екрана потекоха резултати.

— За съжаление, господине, тази дума се среща в 92 347 файла, намиращи се на твърдия диск на вашия компютър.

— Нищо, ще им хвърля по едно око и ще го намеря.

— Ако приемем, че отделяте по секунда на файл и попаднете на нужния ви файл по средата на търсенето, то тази операция ще ви отнеме малко повече от 12 часа.

— Я потърси „убит“.

— Дали да не опитам с „убит двойник“, господине?

— Точно така опитай.

Секретарят опита и каза:

— Този израз се среща в 21 850 файла, господине. Бихте ли опитали да се сетите за дума или израз, които са характерни изключително за този файл?

Главният секретар се замисли. Вгледа се в секретаря си и небрежно каза:

— Я пробвай с „двойник 1D4C00“.

Секунди по-късно секретарят каза:

— Готово, господине! Този израз се среща в два файла, като единият е архивно копие на другия.

— Значи има такъв файл! — хищно каза Главният секретар — Какви ми ги разправя този, че нямало!

Секретарят му се вгледа в името на файла.

— Предполагам, че сте го изписвали с малко тире, а в името на файла е използвана долна черта. Изписва се със същия клавиш като малкото тире, но при натиснат клавиш Shift. Мога ли да ви бъда от полза с още нещо, господине?

Главният секретар го отпрати и седна пред компютъра.