— Спокойно, и при мен не се получава.
Шефа се оживи.
— Как не се получава? Я какъв си строен, горе-долу красив, сигурно си виждаш пръстите на краката без да се навеждаш много напред, мадамите трябва да ти се лепят!
— Няма такова нещо. Наскоро поканих една колежка от видеопаметта. Вечеряхме заедно, после отидохме у нас да слушаме музика. Наистина й пуснах музика и тя ме даде под съд.
— Не й ли налетя?
— Ами чудех се как точно да подходя…
— Имал си късмет, можела е да те застреля!
— Осъди ме. Глоба и затвор условно.
— Леко си се отървал.
Шефа се измъкна от спалния чувал, седна и започна да си обува разкривените обувки от змийска кожа.
— Знаеш ли какъв е нашият проблем? — каза той — Несъответствието между тяло и дух. Аз съм дебел, обаче се чувствам плейбой. Ячко е кльощав, обаче се чувства як катил. При теб също нещо е подменено.
— Какво?
— Не зная. Обаче откъдето и да те погледна, има подмяна на това, което би трябвало да бъдеш с това, което си.
— Хайде, кажи какво не съм.
— Не искам да те обиждам, братче.
— Давай, не ме жали.
— Ти си готин, обаче се чувстваш неудачник.
Пикселът обмисли думите му.
— Може и да си прав.
— Прав съм. Има такива пичове като теб. Родени да бъдат неудачници. И това ви харесва, мамка ви, въпреки че не го осъзнавате!
— Нещо не ми се връзва, Шефе. Не се чувствам особено щастлив.
— Така трябва. Елементарен защитен механизъм на твоята същност. Ако си щастлив, няма да си неудачник.
— Значи за да бъда щастлив не трябва да бъда щастлив?
— А така. Гадна работа, братче. Няма спасение. Да си мъж, който има женско самосъзнание, сменят ти пола и си готов. При нас обаче няма измъкване.
— Ти би могъл да опиташ с липосукция. Някаква диета. Спорт?
— Опитвал съм. Много е гадно. И не помага. Природата си знае работата, не може роденият да носи шкембе да бъде фотомодел.
— Ами дядо Матей?
— Какво дядо Матей? Той може да ми помогне само с ракийката си и го прави, жив да е.
— Не, каква е неговата подмяна?
— При дядо Матей няма подмяна. Подходящ дух в съответното тяло, това е той.
— Значи има начин да бъде така, но ние с теб не го знаем.
— Ти не се сравнявай с дядо Матей.
— Защо, с какво е по-различен от нас?
— Той не е човек.
— Как така?!
— Е така. Поне не е човек като нас с теб.
— Какъв е — робот, извънземен, нещо още по-засукано?
Шефът се стегна, загледа се в обувките си.
— Нещо много разпитваш за него — каза той.
Пикселът беше на същото мнение. Набързо прехвърли през главата си какво би могъл да каже. Избра истината.
— Има нещо в него. Интересен ми е.
— И на мен ми е интересен — Шефа стана и се протегна. — Хайде да отидем да изпием по една ракия! — предложи той.
Отидоха.
Седяха в бараката на дядо Матей, край разчистения край на масата.
Хакерът взе бутилката и каза:
— Мнозина сравняват въздействието на моята ракия с полов акт между питбул и булонка, но те не са съвсем прави — ако булонката се подмени с хамстер, картината става напълно правдива.
Той сипа в чашите на двамата. Ракията бе жълтеникава, лееше се меко като фино машинно масло.
— Тази от какво си я сварил, дядо Матей?
— Предимно от сливи. Имаше и ябълки. И някакви други компоти. Наздраве!
Отпиха. Ракията премина през гърлото му като лава през зрели жита и 1D4C00 побърза да замези с кисело зелено доматче.
— Пивка! — успя да каже той с почти нормален глас.
— Моята ракия винаги е пивка, независимо от какво съм я сварил. За рождения ден на Ячко сварих ракия от телешко месо, много беше гадна, ама страшно пивка.
Пикселът взе бутилката, разклати я с въртеливи движения и се загледа в синджира от мехурчета, който се появи на повърхността й.
— Колко градуса е, дядо Матей?
— Не зная.
— Премери я?
— Невъзможно, спиртомерът не потъва в нея.
1D4C00 пак отпи, но този път задъвка миниатюрна кисела краставичка. Избра я специално, лапна я не за да спаси живота си, а заради вкусовата комбинация. От известно време насам от втората глътка нататък ракията на хакера се държеше с него като приятел, а не като увлечен в заниманието си садист. Сигурно вече й бе навикнал, а сигурно си казваше думата и практиката с водка в бар „RGB“.
— Не бързай, новобранец, не сме седнали да се натряскаме, а да пием ракия и да се наслаждаваме на времето — дядо Матей вдигна чашата си и заразглежда ракията срещу светлината. — Научи се да разтягаш времето.
Хакерът отпи, задържа примижал ракията в устата си, после я преглътна. Замези с маринован чесън.