— Не съм. Прибери ножа.
— Няма да ми казваш какво да правя! А докажи, че не си агент!
— Ти как ще докажеш, че съм агент?
— Разпитваш за дядо Матей. Стой далече от него!
— Ячко, ще се порежеш.
— Шубето, а? Виж кво, агентче, докато аз съм бодигард на дядо Матей, няма да го хванете!
— Ти си бодигард на хакера?
— Пак много разпитваш! Изчезвай оттука докато си цял!
— Ячко, хайде да пием по едно и да се разберем като хора!
Пикселът остави тубите на земята и започна да отвинтва капачката на едната.
— На служба не пия!
1D4C00 завинти обратно капачката и се изправи.
— Поне прибери ножа, че си опасен.
— Ти хич не знаеш колко съм опасен!
Ячко прехвърли ножа в лявата си ръка, после пак в дясната. Усмивката му бе ужасна.
1D4C00 реши, че е време да прекрати бурлеската. Сграбчи Ячко за китката, стисна с всичка сила, онзи простена и изпусна ножа. Пикселът се наведе и го вдигна, като внимаваше бодигардът да не го ритне. Ячко с насълзени очи разглеждаше травмираната си ръка.
— Щеше да ми строшиш китката бе, гад!
Ячко изведнъж протегна ръце и скочи. Върху пиксела се стовариха 58 килограма мускули и ярост. Той се отръска от нападателя и отстъпи.
— Хайде стига, Ячко — 1D4C00 затвори ножчето и му го подаде. — Моля те, прибери ножа и нека да поговорим нормално.
Онзи неубедено пусна ножа в джоба си.
— Сигурен ли си, че не искаш да пием по едно? — пикселът делово посочи тубите.
— Не искам.
— Твоя воля. Чуй ме хубаво: разпитвам за хакера, защото ми е интересен. Сигурно и на теб ти е интересен, щом се въртиш около него, значи знаеш за какво говоря.
— На теб пък що ти е толкова интересен?
— Поради три причини. Първо — досега не съм срещал хакер. Второ — харесвам ракията му. Трето — ей така, интересен ми е. Ясна ли ти е картинката?
— Много ми е ясна картинката, агентче, обаче внимавай — дебна те.
— За последен път ти казвам — не съм агент, пиксел съм — 1D4C00 изведнъж се сети, че след като е загинал в бомбен атентат, сигурно на неговото място във видеопаметта вече са назначили друг човек. — Бях пиксел. Сега съм 1D4C00, не агент, просто 1D4C00.
Пикселът („Вече бивш?!“) намигна на Ячко, усмихна му се, доколкото можа и като взе тубите, продължи пътя си между железариите.
Този ден пиеха ракия от сливи. Хубава. С малко повече въображение можеше да се усетят вкуса и аромата на плода.
1D4C00 замези и попита:
— Дядо Матей, според теб къде се намираме?
— Не е важно къде се намираме, а какво е нашият свят — отговори хакерът.
— Какво е нашият свят, дядо Матей?
— Нашият свят е backup копие на реалния свят.
— Значи ние се намираме в backup копие на реалния свят?
— Ние сме backup копие на реалния свят.
— Значи истинският свят изглежда така?
— В даден момент е изглеждал така.
— А как изглежда сега?
— Когато се обнови информацията ще разберем.
— Кога ще се обнови информацията?
— Когато Този, Който Работи На Компютъра реши да запази файла.
— Кой е той?
— Не зная.
— Господ?
— Няма да сбъркаш, ако го наречеш така.
— Ами Природата?
— Казах ти: Природата е софтуер, създаден да изпълнява определени задачи. От време на време постигнатият резултат се съхранява, за да може при авария да се възстанови.
— Каква авария може да стане?
— Астероид пада на земята и я прави на нищо. Рестартираш системата, зареждаш запазеното състояние и продължаваш оттам, докъдето си запазил последния път.
— Ами ние?
— Backup копието влиза в работа, когато нещата са тръгнали в посока, която води до нежелан резултат. Примерно надпреварата във въоръжаването стига до критичния предел, след който връщане назад няма и рано или късно оръжията за масово унищожение ще влязат в употреба. Тогава се зарежда копието, което е направено в по-ранен етап, прави се малка корекция на променливите, единият политически лагер изведнъж се разпада и изпълнението на задачата продължава.
— Дядо Матей, мисля си нещо…
— Казвай смело.
— Много е удобна тази теория. Каквато и глупост да направим, светът може да бъде възстановен.
— Природата си знае работата. Абе, новобранец, човек като пише писмо на баба си и от време на време го запазва заедно с backup копия, та какво остава когато се развива цял свят. Сигурно искаш доказателства? От теб зависи дали ще ги видиш. Помисли: защо Александър Македонски умира така внезапно? Млад, здрав, триумфиращ победител и изведнъж го няма. Не е логично. Освен ако не предположим, че Този, Който Работи На Компютъра в един момент е решил да запази работата си, натиснал е Ctrl+S и информацията в нашето backup копие на света се е обновила.