— Излиза, че историята е много по-дълга, отколкото ние я знаем?
— Да, не ни е известно как се е развивал светът в периода между предпоследното и последното запазване на информацията, известни са ни само резултатите и по тях можем да гадаем какво се е случило.
— Добре, но…
— Чакай малко…
Чашите им бяха празни и хакерът наля отново.
— Запомни, новобранец, мисленето е като пиенето — прекалиш ли с него, после те боли главата.
Чукнаха се. Отпиха. И направиха най-важното в конкретния исторически момент — замезиха.
Един ден 1D4C00 се сети, че е твърде възможно майка му да е видяла в новините атентата в метрото и името му сред загиналите и веднага изтича при хакера.
— Дядо Матей, трябва да пратя имейл!
Хакерът го настани пред един компютър и защрака с мишката за да стартира пощенската програма.
— Значи наистина мишката става и за придвижване на курсура?!
— Компютърните мишки стават за всичко.
— Как да работя с тази клавиатура?
— Както с виртуалната, само че пишеш с твоите пръсти, а не с виртуални.
1D4C00 закълва по клавишите с един пръст. Успя да въведе адреса. Започна писмото с шегата за преувеличените слухове за неговата смърт. Добави няколко мили думи, като вече пишеше с два пръста. Прищя му се да й разкаже къде е и с какви хора живее сега, но не го направи за да не насочи агентите, които сигурно следят пощата на майка му. Добави още малко мили думи. Накрая сложи анимирана роза, която пищно разцъфва. Изпрати писмото, но не се успокои.
Отново закълва по клавишите, въведе адреса на получателя (pixel1D463F@global.net), адреса на подателя (pixel1D4C00@global.net) и темата на писмото („Липсваш ми“). Спря. Какво да й напише? Искаше му се да й разкаже за онази тяхна злополучна среща, за да види нещата през неговите очи. Струваше ли си обаче да се връща към отминали неща? Искаше му се да й разкаже за тяхното бъдеще, за една среща, която тепърва им предстои. Имаше ли обаче бъдеще за него? 1D4C00 натисна бутона „Send“ и й прати празно писмо.
Хакерът му подаде чаша със студена ракия и седна до него, като сложи до клавиатурата чинийка с кисели краставички.
— Наздраве, новобранец.
Чукнаха се, отпиха, замезиха.
— На кого писа?
— На майка ми.
— Защо?
— За да не се тревожи за мен.
— Смяташ ли, че тя се тревожи за теб?
— Как няма да се тревожи, нали ми е майка!
— Дали това наистина е майка ти?
— А кой да е?
— Бот.
— Бот?!
— Програма, която имитира поведението на човешко същество.
— Знам какво е бот.
— Тогава какво не ти е ясно?
— Според теб аз нямам майка?
— Имаш, разбара се, но от кога не си я виждал?
— От Коледа.
— Когато я видя по видеоканал, нали?
— Да.
— Видеочат с бот.
— Точно такава си беше, каквато я знам винаги.
— Откога не си я виждал на живо?
— Откога… От тържеството при постъпването ми в академията. На дипломирането присъства по видеоканал.
— Защо?
— Беше на екскурзия в дъждовната гора в Сибир.
— Спомни си друг път кога си я виждал.
— Много пъти.
— В детски ясли бил ли си?
— Естествено.
— В детска градина?
— Как иначе, майка ми също правеше кариера.
— В училище как беше?
— Виждахме се вечер за малко преди лягане и сутрин за малко след ставане.
— Спомняш ли си в кой момент се отчуждихте?
— Няма такъв момент.
— Защото никога не сте се сближавали. Единственото сигурно нещо е, че тя те е родила. Оттам нататък не е ясно в кой момент са я заменили с бот.
— Защо?
— Защото човек има нужда от майка.
Хакерът доля в чашите.
— А може би целият този свят е бот, създаден от някого? — каза той.
— От Господ?
— Защо да намесваме Господ? Може да е бил Робинзон Крузо, който все е чакал, а Петкан все не е идвал и накрая това му е омръзнало?
— Значи според теб светът ни е бот, създаден от някой, който не е искал да бъде сам? Това е прекалено елементарно предназначение на един свят!
— А кой е казал, че светът трябва да има сложно предназначение?
1D4C00 не успя да измисли друг отговор на този довод, освен универсалния:
— Наздраве! — каза той, надигайки чаша.
Отпиха, замезиха и срещата им продължи в тази посока.
Празнуваха рождения ден на LaMeR 001.
Около грамадната маса в бараката на хакера седяха двайсетина човека. Компютрите бяха посбутани към средата й за да има място за чашите и чиниите. Начело на масата беше рожденикът, с китара.
Кратко съдържание на купона до този момент: в началото бяха наздравиците, после изядоха охладен щраус гигант, отмъкнат от склад Юг-12 и изпечен в гигантски газов грил, след това продължиха на ракия и туршия, по някое време LaMeR 1001 взе китарата си и пя популярни сред присъстващите песни, на които те с удоволствие пригласяха, но преди около час той реши, че инструментът му се е разстроил и сега го настройваше, клатейки се на стола си. Около него бяха най-върлите любители на музиката, които му даваха добри съвети и верен тон с прегракнали гласове.