Пиксел 1D4C00 беше до дядо Матей. От другата му страна седеше Ячко, който до към полунощ го дебна като орел да не направи нещо на хакера, а сега спеше, положил лице в мазна чиния.
1D4C00 забеляза, че хакерът чертае с пръст по масата.
— Какво правиш, дядо Матей?
— Проверявам една научна теория, която ми хрумна преди малко.
Той размести чиниите, взе буркан със сол, изсипа го на масата и подравни повърхността с длан.
— В началото на купона бяхме дванайсет, постепено станахме трийсетина, сега сме осемнайсет — хакерът взе вилица и с върха й начерта в солта координатна система — По вертикалата отбелязваме броя на присъстващите на купона, по хоризонталата отбелязваме времето. Запомни формата на получената графика.
1D4C00 се наведе над солта, после кимна:
— Запомних я.
Дядо Матей подравни с длан солта и пак започна да чертае отгоре й:
— Сега правим нова диаграма. По вертикалата пак отбелязваме броя на купонджиите, но този път по хоризонталата нанасяме количеството изпита ракия. Погледни сега получената диаграма и ми кажи същата ли е като предишната или не е същата.
Пикселът хубаво огледа диаграмата.
— Абсолютно същата е, дядо Матей.
— Следователно, новобранец, можем да направим важен научен извод — на купон времето и ракията са взаимозаменяеми.
1D4C00 се опита да се замисли над този постулат, но не успя.
— Не съм в състояние да обмисля теорията ти, доста съм пил, дядо Матей.
— И аз не съм, защото и аз доста съм, новобранец, обаче утре ще съм. Сутринта като видя диаграмата и ще се сетя…
Хакерът се разхълца, взе очукана тенекиена кана с вода и я надигна.
Пикселът пак се загледа в групичката около китариста. Беше му направило впечатление как Шефа, очевидно фалшиво, проявява интерес към песните, дори самият той пее, обаче всичко е за да се натиска на висока мургава девойка с едър кокъл и гърди като 21-инчови CRT монитори. Момичето се правеше, че не усеща как той я поприхваща тук-там, но според пиксела май не й беше приятно. Шефа му бе симпатичен, но комбинацията от малките часове на денонощието и около 400 грама ракия изостряха пределно неговото чуство за добро и зло и той се питаше дали да не се намеси.
Насочи вниманието на хакера към грозната гледка и го попита:
— Дядо Матей, дали не трябва някой да се намеси?
— Не трябва. Когато Шефа започне да прекалява тя самата ще се намеси.
— Според мен той вече прекалява, обаче тя не го спира.
— Притеснява се, че ще развали купона.
— Сега той разваля купона с тези натискания! Някой трябва да го спре!
— Той сам ще спре, когато получи прозрение.
— Кога ще получи прозрение?
— В момента, в който тя му залепи шамар.
Пиксела си представи картината и усети злорадо задоволство. Наслади му се за миг, след което го напъди възмутен. Запита се дали след това той самият не би имал някакви шансове при девойката. Честно и почтено си отговори отрицателно.
Отпи от ракията си. Изобщо не усети градуса й, но въпреки това тя влизаше трудно като войнишки крак в пантофката на Пепеляшка.
— Дядо Матей, аз се понапих — каза 1D4C00, отпусна се на стола и задряма.
— Щастлив е учителят когото ученикът му е изпреварил! — вдигна чаша хакерът.
Той спокойно доизпи ракията си, стана, с достолепна, почти маршова крачка отиде до желязното легло в ъгъла, легна с лице към стената и заспа като бебе.
Дядо Матей седеше пред любимия си праисторически лаптоп (процесор 8086 на 8 Mhz, 640 Kb RAM, две флопита по 720Kb, без твърд диск, монохромен екран CGA 640х200) и играеше на шах с „Chessmaster 2000“.
Пикселът го изчакваше търпеливо да си довърши играта, пийвайки ракия. Мързеше го да иде да си вземе някакво мезе, затова само отпиваше по малко вода. Така ракията не вървеше, но нима винаги трябва да ни е лесно?
Компютърът засвири победна мелодия, на екрана му се изписа „You are checkmated!“. Дядо Матей го изпсува на твърд диск, рестартира го садистично и отиде да си вземе чаша.
1D4C00 му наля от шишето от шампоан, в което бе ракията този път. Хакерът отпи и се намръщи.
— Защо не си взел студена ракия от хладилника?
— Взех, ама се стопли докато ти играеше и ме домързя да стана, дядо Матей.
— Това е добре. Човешкият организъм има нужда от мързелуване. Да вземем за пример Шефа: в града е бил голяма клечка, скъсвал си е задника от работа за да стане още по-голяма клечка, печелел е добре, обаче не е имал възможност да мързелува и е стигнал на крачка от нервния срив. Добре, че един ден лампата му е светнала, захвърлил е всичко и дойде при нас. Тук може да мързелува спокойно толкова, колкото изисква организмът му.