— Ама той само това прави?
— Наваксва си. Искаш ли мариновани лукчета?
— Искам, ама аз ще взема, ти си стой, дядо Матей.
— Аз ще взема, ти мързелуваш.
Хакерът донесе чиния с лукчета и две вилици. Ракията веднага стана по-сговорчива.
— Питам се, дядо Матей, къде е реалният свят?
— Знам ли.
— Дали не е в космоса?
— Със сигурност е някъде в космоса.
— Не, имам предвид, че може ние да сме тук, на земята, а реалният свят да е на космически кораб в космоса. Обаче по-вероятно ние сме на космически кораб, а реалният свят е на земята.
— Може да е оттатък стената.
— Как така?
— Винаги, когато отваряш за първи път някоя врата, може да се окаже, че тя води в реалния свят. Или пък, че през нея ще напуснеш реалния свят.
— Искаш да кажеш, че това тук е реалният свят?
— За нас — да. А също и за другите backup копия, които са след нас.
— Копията са верига?
— Природата е твърде сложна и важна програма, за да има само едно ниво на undo.
— Според теб възможно ли е нашият свят да е първото ниво?
— Да е самата информация, а не архивно копие? Всичко е възможно.
— Тогава защо Александър Македонски умира внезапно? Нали така става в копието при запазването на информацията?
— Или в оригинала при възстановяването й. Походът му на изток е довел до нежелани резултати, информацията за света е възстановена от копието, след което на променливата Александър Македоски е присвоена стойност нула и работата на програмата продължава към създаването на променливата Марко Поло.
Пикселът замислен отпи от ракията.
— Звучи достоверно, дядо Матей.
— Така е.
— Чудя се как ги измисляш всичките тези неща!
— Това не са измислици. Това са теоретично обосновани, но недоказани факти. Всеки може да ги установи сам, ако знае как.
— Как става това?
— Като изучаваш света.
— Как?
— Светът се изучава чрез наблюдение и анализ. Наблюдението включва гледане, слушане и четене, анализът включва обмисляне и фантазиране.
1D4C00 обмисли думите му. Представи си как самият той дълги години изучава света докато един ден стане като хакера дядо Матей.
— Дядо Матей, какъв си бил преди да дойдеш тук?
— Сега това няма значение. Сега важното е, че ракията е прекалено топла, а в хладилника няма друга. Ще ида да взема от кухнята студена, а ти приключвай с мързелуването и сипи още туршия.
За да бди денонощно над хакера, Ячко спеше в спален чувал, поставен на бетона пред входа на бараката на дядо Матей, така че всеки, който искаше да влезе или излезе, трябваше да го прескочи. Наблизо си бе направил кът за бодибилдинг, в който неохотно пускаше да тренират и други хора.
1D4C00 помпаше бицепсите си с две големи зъбни колела. Можеше спокойно да се натовари, без да се притеснява какъв ще стане пулсът му. Правеше третата серия след загряването и вече бе приятно изпотен.
Видян гол до кръста, Ячко представляваше любопитна (от гледна точка на анатомията) и покъртителна (от гледна точка на бодибилдинга) гледка. Той лежеше на дебело парче стиропор и се мъчеше да повдигне железен лост, тежащ около 20 килограма. До главата му стоеше девойката на име Annnnna, която посрещна 1D4C00 на покрива във вид на медицинска сестра, но сега тя имаше квадратна челюст и нямаше бюст. Като гледаше бицепсите й, пикселът бе сигурен, че от нейното ръкостискане Конан Варваринът ще приклекне.
— Хайде, Ячко! Давай, пиле шарено! — подвикваше тя, готова при нужда да подхване лоста.
Ячко напъваше нагоре, бе отлепил лоста от гърдите си, издигаше го като на забавен кадър, но ръцете му трепереха и явно бе към края на силите си.
— Дръж! — изпъшка той.
Annnnna улови лоста и той се отпусна, дишайки тежко.
— Ше го вдигна! Няма начин да не го вдигна!
— Дръж здраво! — изкомандва девойката — Стегни мускулите!
Тя улови лоста с две ръце с обратен захват и започна да го вдига и сваля, заедно с вкопчилия се в него Ячко.
— Annnnna, що ги правиш тия работи?
— Дръж се! Така натоварваме раменния пояс, бицепсите, предмишниците, също коремните и гръбните мускули, бедрата и подбедриците.
На двайстия път Ячко се пусна и задъхан заразтрива китките си.
— Обърни се по корем!
Annnnna остави лоста и започна да мачка раменете и врата му.
— Боли!
— Така трябва!
1D4C00 приключи серията и остави зъбните колела. Задиша равномерно за да нормализира пулса си.
— Шефа е прав, че няма нищо по-мъчително от спорта — подхвърли той.
— Свиня! — изпъшка Ячко.