— Ти да не мислиш, че той не е блъскал гладиатора? — каза Annnnna — Как ще стане шеф в Града, ако не е изглеждал добре.
— Бил е дебел.
— Важното е другите шефове да виждат, че се старае. Даже така е по-готино: „аз съм дебел, ама искам да се променя“.
Annnnna започна да прави нещо, което според пиксела е било изобретено от Инквизицията — набираше с ловки пръсти по малко от кожата на кръста на Ячко и я дръпваше рязко, предизвиквайки ужасяващо пращене. Въпреки че бе замижал обречено, онзи понасяше манипулацията учудващо добре.
— Той затова е избягал от Града — каза той. — Кльопачката е надделяла.
— Писнало му е да тренира — обади се инквизиторката. — Виждал съм такива типове. Уж тренират, обаче — не. Предатели!
— Може би е търсел прост живот? — каза 1D4C00.
— Знам го аз тоя прост живот! Ядеш, пиеш, спиш и за нищо не ти пука! Как може да се отпуска така! Няма грам амбиция! Трябва да действаш! Трябва да захапеш някаква цел и да не я пускаш, докато не окачиш скалпа й на колана си!
— Така те искам, пиле! — Annnnna залепи оглушителен шамар на кльощавия задник на Ячко, после сграбчи единия му крак и го сви нагоре — Отпусни се сега да не взема да ти скъсам някой мускул!
Ячко притихна като зайче пред фарове докато Annnnna натискаше крака му.
— Как е дошъл тук, знаете ли?
— Знаем, ами, нали ние го посрещнахме! — не се стърпя Ячко.
— Подкупил е водопроводчик и той го доведе — каза девойката.
— Водопроводчик?! Ама какво пък, всеки човек си има цена.
— Ти внимавай кво говориш за водопроводчиците — обезпокоително спокойно каза Annnnna.
Ячко го гледаше мръсно.
— Ти да не си била водопроводчик? — сети се пикселът.
— Няма бивш водопроводчик — каза Annnnna.
— Разкажи ми за себе си.
— Ти нещо много подпитваш! — изръмжа Ячко.
— Остави го — Annnnna заизвива другия му крак. — Дядо Матей ми плати за да дойда при хакерите. Трябваха му водопроводчици. Хареса ми и сега съм тук без пари.
— Защо остана?
— Щото ми хареса, кво повече от това?
— Горе сигурно са те писали загинала в атентат.
— Стандартна процедура.
— Много е удобно хората да не изчезват, а да загиват в атентати.
— По-лесно се обяснява защо ги няма. Обаче и много народ наистина загива в атентатите. Знаеш ли колко колеги си отидоха покрай тия бомби в канализацията!
— Обаче ти си тук?
— Що?
— Нали хакерите слагат бомбите.
— Глупости! Знаеш ли що народ има зъб на Града или просто обича да прави мръсно!
— Прекаляваш, момченце! — изръмжа Ячко — Хакерите разбиват програми, променят алгоритми, командват парада и си правят веселото, обаче истински хакер никога няма да си изцапа ръцете с пластичен експлозив! Не можеш да ни лепнеш тая гнусотия!
— Нищо не искам да ви лепна. Идвам от Града и знам това, което се знае в Града.
— Тогава бързо учи кое как е, щото някой път пак като изтърсиш глупост, може да не съм на кеф и да ти се случи случка — Annnnna стана. — Я се надигни бе, пиле шарено!
Ячко се изправи, мърдайки предпазливо.
— Всичко ме боли. Звяр си, Annnnna!
— По-гот е от секса, нали! — девойката го сграбчи с две ръце за ушите и впи яки устни в неговите.
Пикселът легна на земята и започна да прави коремни преси.
Пиксел 1D4C00 нахлу в бараката на дядо Матей, в едната си ръка държеше остатъците от книга, с другата придържаше панталона си.
— Дядо Матей, съсипали са хубавата книга!
— Чакай малко… — изпъшка хакера, без да откъсва поглед от екрана на компютъра и пръсти от клавиатурата му.
Пикселът от опит знаеше, че в такъв момент е най-добре да изчака, като приключи заниманието си, хакерът ще му обърне внимание. Той остави книгата на масата, загащи се и си закопча панталона. Седна и пак взе книгата, разгърна я.
Всъщност това не бе цяла книга, а само кориците й. Авторът бе някой си DJ Boni M, книгата се казваше „Дон Кихот и Нео — два сблъсъка с нереалността на реалността“. 1D4C00 пак се зачете в написаното на задната корица:
„Пичове! Откакто съществува човечеството, хората са усещали, че нещо не е наред с тоя свят, мамка му! Мъчели са се да открият какво е то. Някои са успели. На тях е посветена тази книга.
Кво ви чака, ако вземете, та я прочетете?
В първата глава ще докажем, че машините винаги са били нашият основен враг. Независимо дали са прости (вятърни мелници) или сложни (компютри) машините превръщат хората в свой обслужващ персонал.
Във втората глава ще разгледаме ролята на информацията и носителите (книга или телефон), чрез които тя достига до героя.
В третата глава ще кажем по нещо за спътниците в борбата (Санчо Панса и Морфеус, Дулсинеа и Тринити).
В четвъртата глава ще хвърлим едно око на основния парадокс в двубоя на хората и машините — за да сразят машините, хората използват машини (копие, меч, бръснарски леген, автоматично оръжие, екзоскелети), а машините се борят срещу хората посредством хора (Рицарят на бялата луна, Шифър). Особено внимание ще обърнем на опитомения поробител — конят Росинант (защо домашните животни са поробител няма да ви обяснявам, за тая работа питайте пейзаните) и корабът „Небуканезър“.