В петата глава ще разгледаме образа на врага (великани и агенти).
В шестата глава ще сумираме резултатите от борбата (Нео ослепява, Дон Кихот рита камбаната, машините бълха ги ухапала) и ще се запитаме струвало ли си е героите да тръгват в тази битка, вместо да седят и да си драпат на спокойствие топките като всички останали.
Е тва е. Да вземете да прочетете хубавата книга, пък белки ви влезе нещо у главите прости!“
Пикселът се загледа в снимката на автора на задната корица (негър с риза-хавайка и прическа „раста“ е прикован с вериги към микс-пулт с четири грамофона) и се зачуди защо точно той е написал тази книга.
Дядо Матей приключи играта на „Digger“ с резултат 12 345 922 точки. Отпусна се назад на стола, триейки очи.
— Нуждая се от малка ледена ракия — въздъхна той.
— Дядо Матей, защо си допуснал твойте хора да си трият задниците с толкова важна книга!
Хакерът се протегна и 1D4C00 му подаде кориците, той ги разгледа, прочете текста на гърба на книгата.
— Звучи ми интересно — каза дядо Матей.
— И на мен! Обаче не мога да я прочета! Защото книгата беше в тоалетната!
— Знанието ми е скъпо, но тук просто нямаме автоматични бидета както в Града.
— Можехте да използвате друга книга!
— Посочи ми коя?
Пикселът огледа хилядите книги, натрупани по ръждивите рафтове покрай стените.
— Не зная.
— И аз. Кой съм аз, че да определям коя книга е безценна и коя става за задни цели? — хакерът стана и се протегна — Не страдай, новобранец, ще ти кажа кой е убиецът.
— В смисъл?
— Сервантес и братя Ушаковски са били на крачка от истината. Не са я направили, иначе сега щяхме да знаем, че нещата опират до едно — този свят не е създаден за хората, този свят е създаден за всичко живо, всичко неживо и за идеите. Това ми каза преди много години един скитащ философ в миризлив бар някъде в Канада. Тогава не спорих с него. Няма да направя това и сега.
— Защо?
— Първо, защото съм съгласен с него и второ, защото сега ще изпия една малка ледена ракия с добре посолен зрял домат. Ти искаш ли?
— Искам — каза 1D4C00.
Дядо Матей отиде при хладилника, но преди да го отвори се обърна към пиксела и каза:
— Задачата на всяка книга е да размърда мозъка на читателя. Добрата книга може да направи това дори и след като е изпълнила несвойствени функции в тоалетната.
Дядо Матей се изправи с чаша в ръка. Ячко почука с вилица по тенекиеното си канче, то ясно изтрака, което му подсказа, че е празно и той побърза да го напълни с ракия. Всички, насядали около желязната маса в бараката на хакера се умълчаха.
— В началото бе Командният ред — каза дядо Матей. — Курсорът мигаше с безразлично търпение, винаги готов да реагира. Пишеш DIR, натискаш Enter и получаваш списък с файловете в текущата директория. Пишеш DEL, натискаш Enter и изтриваш който от тях си поискаш. С RD можеш да видиш сметката на цялата директория. Преди това обаче трябва да отговориш на съдбовния въпрос „Are you sure? (Y/N)“. Какво избираш — Y или N? В такъв момент усещаш как са се чувствали римските императори край гладиаторската арена в Колизеума, когато е трябвало да изберат накъде да насочат палеца си — надолу или нагоре. Ако си мекушав и избереш N, при флопи 360 Kb и никакъв твърд диск за нула време ще се задушиш. Ако избереш Y, всичко е окончателно — беше и го няма, „битове при битове, байтове при байтове, Enter“.
Командният ред бе изкуство, шаманизъм, алхимия. Какво е рецептата за приготвяне на философски камък пред командата ATTRIB +R +S B:\TEST.TXT? Трябва да си дръзнал да проникнеш доста навътре в досовските команди и да си имал търпението да ги изучиш, за да придобиеш силата да превърнеш обикновения текстови файл в системен, че и да го защитиш най-грижливо като го направиш достъпен само за четене.
Командният ред бе пробен камък. Ако го владееш, ти си част от групата на посветените. Ако ли не, стискаш в шепа омърляно листче, на което си записал заклинанието за влизане в текстовия редактор („Пиша cd texteditor и натискам Enter; пиша editor и натискам Enter“) и влачиш жалкото съществувание на грешник (вместо COPY пишеш ЪДЗЩ и половин час си гризеш ноктите и ругаеш тъпата машина, преди да се пресрамиш да звъннеш на приятел за да ти каже да натистеш Shift+Alt за да минеш на латиница), който прекрачва само в предверието на храма и тук треперейки в очакване на безмилостно съобщение за грешка, слуша отгласи от песнопеенията, достъпни в цялата си красота само за ония, които са вътре и улавя с ноздри само полъх от тамяна, който се кади около олтара.