Уви, надделяха те. С ред машинации тласнаха развитието на софтуера от командния ред към графичния потребителски интерфейс. Вместо да работиш с ума си като човек, трябваше да знаеш къде да щракнеш с мишката за да получиш банан. Задачите вече се изпълняваха в прозорци на принципа „една задача — един прозорец“. После се появи операционната система „Кашони“, основана на принципа „каквото ти липсва — търси го по кашоните“. Смени я операционната система „Камъни“, работеща на принципа „да спи зло под камък, ти си свари кафе“. Имаше още и още операционни системи, но не искам повече да ви губя времето с тях. Аз вдигам чаша и ви призовавам да пием за Командния ред, благодарение на когото компютрите бяха машини, потребителите бяха каста, а хората бяха хора и всеки си знаеше мястото.
Всички, с изключение на мъртвопияните, станаха и вдигнаха чаши, после отпиха.
— Страхотен тост! — каза Шефа, сядайки — Ако ме интересуваха компютрите, сигурно щях да пусна сълза.
1D4C00 замислено замези с маринован чесън.
— Дядо Матей — каза той, — ти по какво всъщност въздишаш? По старите компютри? Може би се бориш да се върнат 8-битовите машини?
— За нищо не се боря — отговори хакерът. — Просто някой трябва да държи под око цялата тази каша.
— Имам чуството, че си против прогреса.
— Не съм против нищо. Аз съм за достатъчната и подредена информация. Обаче колкото помощни стават компютрите, толкова по-голям е информационният хаос.
— Възможно ли е хакерите да не осъзнавате своята цел?
— Каква е нашата цел?
— Да спрете прогреса.
— Това пък откъде ти дойде в главата?!
— Разсъждавам на глас. Може би сте прави, може би наистина си струва да се ограничат малко нещата.
— Не можеш да спреш прогреса, новобранец. Как да кажеш на очовечаващата се маймуна „Не пипай камъка, виси си на дървото и яж банан, от това по-хубаво няма!“
— Поне можеш да опиташ.
— Тя веднага ще те прасне с камъка за да не й се пречкаш.
— Обаче ако ти си останал на дървото, ще имаш предимството да й говориш отгоре.
— Тя ще отсече дървото, ще го разбичи на дъски, ще си направи колиба, а кожата ти ще опъне на входа за да не й духа.
— Тогава може би е по-добре да пием за очовечаващата се маймуна.
— Това няма да е грешка. Наздраве, новобранец!
Отпиха. И незабавно замезиха.
Двамата с Шефа претакаха киселото зеле. Бяха на десетия бидон, оставаха им поне още два пъти по толкова.
Пикселът чакаше кофата, поставена под крана в долния край на бидона да се напълни, за да я излее обратно отгоре, Шефа му правеше компания.
Бидоните бяха пластмасови, опасно жълти, обозначени с череп, гарниран с два кокъла.
— Ние сме ги измили много добре от химикалите — успокои го Шефа.
Кофата се напълни, 1D4C00 затвори крана, вдигна я над главата си и я изля в бидона.
Отидоха при следващия бидон. Шефа извади от джоба си ръжено хлебче, разчупи го на две и му даде по-малкото парче. Задъвкаха.
— Шефе, ти ми беше казал, че дядо Матей не е човек.
— Заблудил съм те нещо. Човек е.
— Обаче ти каза, че не е човек.
— Не е човек като нас с теб.
— Какъв човек е тогава?
— Дядо Матей е дете, отгледано от асансьор.
— Стига, бе!
— Така е. Хакери ми казаха, че са ровили в архиви от онези години, случаят е бил описан в новинарските сайтове.
— Ти видял ли си ги тези архиви?
— Вече ги няма. Сигурно новините са изтрити от свинете когато са усетили, че някой души около случая. Или пък дядо Матей ги е разкарал. И кофата ще прелее.
Пикселът врътна крана, изля кофата в бидона и двамата отидоха при следващия.
— Разкажи ми за дядо Матей.
— Ти много разпитваш за него!
— Интересен ми е. На теб не ти ли е интересен?
— Интересен ми е, разбира се.
— Тогава ми разкажи за него.
— Добре, обаче да не се изтървеш пред Ячко, че аз съм ти казал.
— Нито дума, братче, заклевам ти се!
— Да знаеш, че ще отричам! — Шефа се огледа и каза — Майка му и баща му тръгнали да бягат от Града.
— Хакери ли са били?
— Пишело, че не, обаче ние сме сигурни, че са били големи хакери. Официалната версия е, че са побягнали заради бебето, било им второ, а по онова време мерките срещу нарушилите Призива за ограничаване на раждаемостта са били много по-сурови. Грабнали бебето и се качили на покрива на един асансьор, искали като стигне последния етаж, оттам да преминат на покрива на Града.
— Логично.