— Обаче ги хванали. По комуникаторите. Затова като дойде тук, дядо Матей побърза да махне твоя. Въпреки че е бил бебе, набило му се е в главата, че комуникаторът е опасен. Има и друга версия — че големият му брат, който е бил школник в училището за агенти, ги е предал.
— Хакера защо не са го взели с родителите му?
— По онова време бебетата са нямали комуникатори. Чантата, в която са пренасяли дядо Матей е била оставена зад мотора за отваряне на северната врата на асансьора и антивирусните не са я видели. Родителите му излъгали, че са го загубили по време на бягството. Хакерът останал на покрива на асансьора.
— Как е оцелял?
— Асансьорът го е осиновил. Казано по нашему, де, иначе в полунощ по време на self-теста локалният компютър е открил бебето, активирал е програмата „Add new hardware“ и хакерът е бил конфигуриран към асансьора. Компютърът е започнал да се грижи за него така, както за всяка друга система в асансьора, както е поръчвал машинно масло за подвижните части, грес за въжетата и чип DN12A486SX за микропроцесора на локалния климатик, така е прибавял в поръчката и стек бебешко мляко, пакет памперси и плюшено ноутбукче-възглавничка, което като го натиснеш по клавиатурата, казва „Искам RAM“.
Прелелият зелев сок оплиска обувките му и Шефа отскочи. 1D4C00 затвори кранчето, изсипа кофата в бидона и я постави под крана на следващия.
— Кой го е хранил, кой му е сменял памперсите?
— Манипулаторите. Какво прави манипулаторът, когато локалният компютър му подаде команда да смени изгоряла крушка на тавана на асансьора? Вади крушката от кутията, маха изгорялата крушка и на нейно място завива новата. А когато локалният компютър му подаде команда да нахрани бебето, манипулаторът вади шишето с мляко от опаковката, изчаква десет секунди да се самозатопли и го поднася към бебето, което оттам-нататък си знае работата.
— Колко време е бил върху асансьора?
— Седем години. Когато изгорял един от моторите за отваряне на вратите, дошла аварийна група и открила момчето. Предали го в сиропиталище към BIOS, защото родителите му били загинали при бомбен атентат в метрото. Програмистите, които се грижели за него в сиропиталището постепено го очовечили. Основата обаче се запазила.
— Каква основа?
— Първите седем години. Нали знаеш, че те са най-важните.
— Какво толкова е могъл да усвои на покрива на асансьор?
— През тези години единствените му забавления са били да лази между механизмите и да наблюдава как си взаимодействат или да гледа през някоя дупка тълпите хора долу в кабината. Когато влязъл за първи път в училище, дядо Матей не е можел да говори, да чете и да смята, но е знаел страшно много за хората и машините. Според образователните наредби е трябвало да отиде в психиатрична клиника, но брат му, който по това време вече е бил дребен началник в AntiVirus Scaner System, се е намесил и хакерът е тръгнал на училище заедно с другите деца. Схващал е адски бързо и след няколко години е станал първенец на класа. Когато е завършил гимназията по двоично смятане, от академията „West Pointer“ са му дали пълна стипендия, но вместо да отиде там, дядо Матей е изчезнал. Предполагали са, че се е върнал на покрива на някой асансьор, но истината е, че е дошъл долу, при хакерите. Постепено около него се е заформила нова група и са се отделили тук.
— Защо?
— Така става при хакерите. Роят се.
Пикселът замислено изсипа кофата в бидона и се подпря на него.
— Знае ли се кой е брат му? — попита той.
— Знае се.
— Кой е?
— Това е само слух и не си го чул от мен… — Шефа се огледа — Брат му е Oldfish.
Дядо Матей седеше пред любимия си праисторически компютър (286 на 16 MHz, 4 Mb RAM, 20 Mb HDD, монитор EGA 640х350/16 цвята) и играеше на „Arkanoid“.
Пиксел 1D4C00 седеше пред масата и правеше салата.
Въпреки, че бе едва на второ ниво, хакерът имаше още само един живот. Играта отначало бе тръгнала гадно, на първо ниво загуби глупашки два живота и ако не бе хванал мехурче с вратичка към второ ниво, сигурно щеше да профука и третия. Сега седеше на ръба на стола и се опитваше да овладее топчето, за да може след това да го изпрати към последната тухличка. Успя да го направи и премина на следващото ниво. След което натисна Ctrl+Alt+Del за да рестартира компютъра.
— Омръзна ми — каза на пиксела. — Режи краставицата наситно, новобранец! Тайната на хубавата салата е в ситното нарязване на зеленчуците.
— Зависи от салатата.
— Ти кога започна да правиш салати, кога стана майстор! Иначе си прав. Говоря за салата като тази, която правиш в момента.
— Дядо Матей, защо винаги играеш игри на компютрите? Никога не съм те виждал да работиш на тях.
— Работата е ревнива любовница, за да ти се отдаде изцяло иска и ти да й се отдадеш. Това става най-добре насаме.