Безжичен телефон. Свободата да говорим навсякъде и винаги, когато пожелаем.
Hands free. Свободата да не държим телефона докато говорим.
Head free. Свободата да не мислим докато говорим. Разцвет на комуникациите. Head free устройството решава вместо потребителя дали да отговори на повикване и какво да отговори. Решава само на кого да позвъни и какво да говори. При head free устройствата от трето поколение се стига до положението комуникацията да се извършва изключително между такива устройства, а човекът само им плаща сметките за разговорите. Когато потребителят иска да се свърже с някого му се налага да се препира с hеad free устройството да освободи телефона от безкрайните разговори с други устройства.
Виртуален компютърен екран. Наред с хилядите други улеснения, той ни дари свободата да общуваме естествено, както по времето, когато телефонът още не е бил изобретен. Имейл и видео chat. Непрекъснато усъвършенстване.
За следващия път: есе на тема „Навикът да се притиска телефонната слушалка между главата и рамото и отражението му върху еволюцията на Homo Sapiens през ХХ век.“
(Алгоритъм за комуникационно локализиране на местоположението на човек: стъпка едно — обаждаш му се, стъпка две — питаш го къде се намира.)“
— Какво общо има всичко това с търсенето на пиксел 1D45C3?! — попита 1D4C00.
— Това са записки на пиксел 1D45C3, правени преди четири години на семинар по история на техниката.
— И какво? Как ще ми помогнат те да го открия?
— То там си пише.
— Как да му се обадя за да го питам къде е, като не го знам къде е?
— Не говоря за алгоритъма. Важното в този текст е комуникацията. Комуникирай и ще го откриеш, това е моето тълкувание, който има уши — да слуша, който има мозък — да мисли — дядо Матей затвори прозорците на НОСТРАДАМУС и стана — Сипа ли зехтин на салатата?
— Сипах.
— Тогава я разбъркай хубаво, а пък аз ще сипя ракия.
Седяха върху крилото на самолета и гледаха как двайсетина крана пъплят внимателно под тавана, понесли ръждясъл супертанкер.
— Сега като си мисля, може пък и да съм влюбен — каза 1D4C00.
— В кого? — погледна го Шефа.
— В пиксел 1D463F.
— Циците й истински ли са?
— Май да.
— Абе докато не видиш медицинско, няма как да си сигурен. А и то може да е фалшиво.
— Гърдите й са стегнати.
— Нали каза, че не си й налетял?
— Пътувахме в метрото.
— И това е нещо. Едно пътуване в метрото в час-пик си е половин полов акт. Акробатичен при това. А пък за стегнатите гърди заслуга има или качествен ген, или качествен силикон. Според мен е все тая, ако ти пусне. И ако не ти пусне, пак е все тая какъв й е бюстът.
— Като знам какви са заплатите във видеопаметта, при нея надали е играл скалпелът.
— Ти не знаеш жените на какво са способни за да се направят на хубави! Имах една секретарка, беше пестила кански две години за да си коригира устните, после пести още две за да й стане чипо нослето, после си ипотекира бюста за да й наблъскат вътре силикон и сигурно и досега го изплаща.
— Ако закъснее с вноските какво правят с бюста й?!
— Взимат си подплънките. Измислена е работата, мой човек, една жена никога няма да просрочи вноска при това положение.
1D4C00 легна по гръб на крилото, подложи ръце под главата си и се загледа в тавана.
— Любовта без секс си е жива гибел — каза Шефа. — Ти княз Мишкин знаеш ли го?
— Кой е той?
— Влез в „Comics Network“ и прочети „Идиот“ на Достоевски, няма да ти отнеме много време, трийсетина картинки е, обаче каква поука! Голяма любов, никакъв секс и княз Мишкин изперква. Секс без любов може, обаче любов без секс… Направо не ми се говори! Само не знам защо на оня комикс не бяха написали „Не правете това в личния си живот, опасно е!“ Дали да не взема да ги осъдя за причинени вреди?
На крилото се покатериха Ячко и Annnnna.
— Хайде, бе, колко време ще ви чакаме! — викна Шефа.
— Имахме работа! — отвърна Ячко и мъжкарски плесна девойката по задника.
Тя влюбено му отвърна с един зад врата и Ячко се просна долу, похотливо ухилен.
— Мъжко животно! — процеди през зъби Шефа, но покрай иронията завистта се набиваше в очи като мъж с горяща факла в барутен погреб.
1D4C00 старателно размеси картите, Annnnna ги цепи и с първото раздаване играта им на бридж започна.
Дядо Матей държеше бутилката със сливова ракия, но не сипваше.
— Трябва да си тръгнеш — каза той.
— Защо? — попита пиксел 1D4C00.
— Ако не те открият другаде, скоро ще те потърсят тук.
— Искаш да отида и да се предам?!
— Не, разбира се. Просто трябва да си тръгнеш.
— Предаваш ме.
— Не съм ти обещавал нищо.