Каква е неговата мисия? Може би тепърва предстои? Или я е изпълнил и затова сега е тук. Обаче нищо от досегашния му живот не прилича на мисия. Още повече на изпълнена мисия…
— Добър вечер, пиксел!
1D4C00 стреснато седна в леглото. Явно бе заспал.
— Време е за вечеря? — изломоти той.
— Точно така! — каза скенер 1D4C00. — Само че днес ще вечеряме навън.
Скенерът внимателно остави в долния край на леглото синьо-сив костюм, гълъбова риза и малък пакет и му подхвърли голяма освежаваща кърпа. На пода остави чифт черни обувки.
— Позволих си да посетя жилището ви, за да взема някои неща. Дано да съм избрал подходящия костюм. Хайде, ставайте! Ще ви чакам отвън — каза той и излезе.
1D4C00 стана и се протегна. Свали пижамата и отвори освежаващата кърпа. Беше с боров аромат („Здравословна свежест през целия ден!“). Изтри тялото си с нея и наистина се почуства освежен. В пакета намери бельо и електрическа самобръсначна за еднократна употреба. Избръсна се и се облече. Скенерът бе донесъл три вратовръзки. Избра сивата.
Отиде до вратата, хвана дръжката й и се сети, че в двата дни, които бе прекарал тук, нито веднъж не се опита да я отвори. Даже не си бе задал въпроса заключена ли е или не. Натисна дръжката — беше отключена.
Скенерът го посрещна в коридора.
— Изглеждате великолепно, драги ми 1D4C00!
Тръгнаха наляво. Въпреки че коридорът бе пълен с хора, вървяха спокойно, минувачите някак естествено се отдръпваха от пътя на скенера.
Пикселът се огледа.
— Никаква охрана?
— Каква охрана? — усмихна се скенерът. — Нито сте арестуван, нито сте заплашен от нещо. Просто отиваме на вечеря в едно приятно местенце.
— Къде?
— Нека това бъде малка изненада.
Скенерът започна да му разказва какъв интересен плат за костюм е видял днес, а 1D4C00 се чудеше колко ли от минувачите ще се хвърлят върху него, ако сега побегне.
Качиха се в асансьора и пътуваха надолу мълчаливо.
Слязоха от асансьора и тръгнаха към входа на метрото, но го подминаха и свиха зад първия ъгъл. Спряха пред бар „RGB“.
— Ето на това му се вика изненада!
— Радвам се, че постигнах желания ефект.
Минаха през рамката на детектора за оръжие, експлозиви, наркотици и повишена телесна температура и тръгнаха през тъпканицата към бара. Момичетата от вокалната група изпълняваха акапелно хита на Elvis „The Press“ Lee „Hack Me Tender“. В единия ъгъл на бара шумна група курсанти от „West Pointer“ празнуваха нечий рожден ден.
— Ей там виждам едно свободно място! — каза пикселът.
— Заемете го тогава, аз идвам след секунда.
1D4C00 се устреми към бара за да не изпусне мястото. Измина няколко метра и изведнъж гърбът на седналия на съседния стол му се стори странно познат. Направи още няколко крачки и спря на около два метра от него. Онзи се обърна. Беше пиксел 1D45C3. Само че с коса. Черна, къдрава, прилежно оформена.
— Здрасти, новобранец! Хайде, сядай, преди да се е намърдал някой досадник!
1D4C00 бавно седна на свободния стол. Пред него цъфна барман #9.
— Добър вечер, господине! Както обикновено ли?
— Да. Водка. Голяма.
Барманът превключи селектора върху маркуча за напитки на „пшенична водка“ и сипа в заскрежени чаши. Обви ги с пластични салфетки и ги постави пред тях.
— Наздраве, господа!
1D45C3 взе чашата си.
— Хайде, новобранец, първата глътка е най-сладка!
Чукнаха се и отпиха. След ракията на дядо Матей синтетичната водка му се видя нежна като бик със сменен пол. Но първата глътка си е първа глътка — в стомаха му припламна един юмрук топлина и се пръсна на инспекция по жилите му.
— Къде беше? — попита 1D4C00.
— Трябваше да изчезна.
— Защо?
— В интерес на работата.
— Значи наистина си оперативен агент под прикритие?
— Формално — да. Искаш ли да вземем нещо за мезе?
— Не. Кой си ти всъщност?
— Не ме ли познаваш?
— Говори направо!
— Добре. Знаеш, че бях пиксел 1D45C3…
— Четох досието ти! Не си пиксел 1D45C3!
— Вече не съм. Но доскоро изпълнявах служебните задължения на пиксел 1D45C3, значи съм бил пиксел 1D45C3. Но ти си прав, освен това има още нещо.
— Че си агент под прикритие.
— Това също е вярно, но освен него има още нещо — 1D45C3 отпи от водката и го погледна — Това е голяма тайна и ако се изпуснеш пред неподходящи хора, ще има много лоши последствия за теб, за мен и за Града. Аз ти имам доверие за да ти я кажа. Ти обаче имаш ли си доверие?