— Не се прави на интересен, казвай!
— Добре, ще ти кажа. Аз съм двойник. Оперативният агент и пикселът са прикритие.
— На кого си двойник?
— Ето това в никакъв случай не трябва да ти казвам.
— Щом си започнал, ще караш до край!
— Двойник съм на Главният секретар. Отначало съм бил евентуален двойник и естествено нищо не знаех. Когато ти дойде във видеопаметта вече бях резервен двойник. После се наложи да стана активен двойник и изчезнах.
1D4C00 въртеше с пръсти чашата си. Отпи.
— Защо не ми каза нищо?
— Ясно ти е, че не можех. Станеш ли активен двойник, вече не си ти.
— Тогава как си тук?
— Рискувам. Доста хора рискуват за да се срещнем.
1D4C00 се огледа.
— Пълно е с копои, нали?
— Тук е твоят скенер, тук е и моят скенер, има и още няколко човека от AntiVirus Scaner System. Те са нашите ангели-хранители.
— Хайде, де?! Значи не слухтят какво правим, а ни пазят? И от кого ни пазят?
— От нас самите. Представи си, новобранец, колко ужасен би бил живот, в който няма кой да те спре миг преди да направиш някоя глупост.
1D45C3 повика бармана и той без излишни въпроси им подаде нови питиета.
— Защо уреди тази среща? Затъжил си се за мен?
— Може да ти е смешно, но наистина исках да се срещнем. Смятам, че сме приятели. Липсваш ми.
— Каква заповед изпълняваш?
— Това е друго. Ще стигнем и до него. Преди това да пийнем по глътка — 1D45C3 вдигна чашата си — Наздраве, новобранец. Радвам се, че пак сме заедно.
Чукнаха се, отпиха.
— Ще започна от човека, който ме смени във видеопаметта. Съгласен съм, че не бе най-подходящият. Но нещата се развиваха бързо. Някой избива двойниците на Главният секретар и трябваше за кратко време да бъдат подменени няколко.
— Ама пък да сложат точно мустакатия на твоето място?!
— Него са имали, него са сложили. Нали ти казах, някой яко притиска Главният секретар. Това бе първата трудност. Втората си ти.
— Защо аз?
— Защото си мой приятел. Двойниците не трябва да имат приятели за да могат да изчезнат по-лесно. Аз обаче имах теб. И когато изчезнах, ти започна да ровиш. Моят заместник опита да те заглавичка, но не успя напълно, защото явно ти имаш нужда не просто от приятел, а от мен. Не ми казвай нищо, знам, че е вярно.
1D4C00 не каза нищо. Знаеше, че онзи е прав. Пийна водка.
— Всичко обаче ми изглежда съшито с бели конци — каза той.
— По-скоро е набързо сготвена манджа. Убити са дванайсет двойници за месец и половина при положение, че според най-песимистичния вариант разходът е един двойник месечно. Системата се клати и определени хора ме помолиха да се срещна с теб.
— Аз ли ще я спася?
— Трябва да дадеш показания пред Управителния съвет.
— Откъде-накъде?
— Ето, че тези хора са напълно прави — дърпаш се. Като твой приятел те моля да отидеш. Ако всичко се развие както трябва, след това ще можем да се виждаме. Както преди.
— Никога няма да бъде както преди.
— Защо?
— Не е същото както преди.
— Аз съм същият. Ти вече не си същият.
— Нищо не е същото.
— Тогава ще я караме по новому. И не забравяй още нещо — намираш се в Recycle bin и не можеш чак толкова да избираш.
— Значи съм притиснат?
— Всички сме притиснати — каза 1D45C3 и се огледа.
1D4C00 също се огледа. Купонът в „RGB“ бе наближил критичната маса. Певиците бясно танцуваха и пееха „Sledge-hammer’s dream“ на The Soul Hackers. Дансингът бе изпълнен с мятащи се тела като деветия кръг на Ада в час-пик. Купонджиите от „West Pointer“ явно бяха решили да блокират алкохолния синтезатор, трупаха се зад тях и над главите им поръчваха най-разнообразни питиета. Срещу тях зад бара стояха почти всички бармани, бясно превключваха селекторите на маркучите си и пълнеха чаша след чаша. Двамата пиксели бяха като затрупани от човешка лавина. За щастие бедствието продължи само няколко секунди, после курсантите се пръснаха из бара да свалят мадами, барманите отидоха да обслужват другите клиенти и пикселът се обърна към 1D45C3. На мястото му обаче седеше скенер 1D4C00.
— Извинете, но беше доста шумно. Какво ми казахте преди малко, пиксел?
1D4C00 се огледа.
— Къде е 1D45C3?
— Добре, няма да се правя на интересен, но моля ви, не реагирайте остро, защото ни гледат не само доброжелателни очи. Наложи се вашият приятел да напусне спешно бара. Ще ви правя компания аз, още повече, че тъкмо аз ви поканих тук на вечеря. Какво ще кажете за малко пушена пъстърва?
— Не съм гладен.
Пикселът глътна на един дъх останалата водка.